Дълги изречения

Забавни:
- Помо[ш]т, помот! (иска някой да го издърпа на леглото, накрая се издърпва сам). [С]пасибо, Стоян (благодари на себе си).
- Стоян скок! Б[р]аво, Свети! (“Стоян” в компютърната игра скача, управлява го Свети).
- Чакаме мамата. Ето го мамата!

Изречения:
- Иди с’час покажу. (След като не успявам да разбера негово обяснение, ме води на конкретното място - “Ела, сега ще ти покажа”)
- Не взимай Стоянчо.
- Достань воду.
- "Аз съм Макуин." "Аз съм Метр". "Аз съм Стоянчо самолет" (говори от името на играчките си, представяйки ги една на друга като при запознанство).

“Папа, пойдем на кухню готовит и кушать” ("Татко, да ходим в кухнята да готвим и да ядем.")
И... рекодно дълга поредица от смислени изречения:
“Че-то крутится. Мама готовит. Пойдем покажу что там мама делает.” (Нещо се върти [става дума за миксера]. Мама готви. Ела да ти покажа какво прави мама там.”

Но най-страшното е появата на въпроса "Почему?" ("Защо?")
- Тати, ставай! Тати не става. Тати, почему?

Животът вече няма да е същия.

Театър

Стоян достигна до съвременните принципи на правото, а именно, че човек принадлежи на себе си:
"Не пипай Стоян. Това не твой Стоян!"

Понякога бедният речник води до интересни сравнения:
"очи - сополи" = сълзи


Филмът "Колите" го вдъхнови допълнително да прави театър с колите си. Храни ги с бисквити, води ги да пишкат, кара ги да разговарят.
Една от последните сцени - големите коли (родителите) отиват навън, а малките коли остават и плачат. Или пък всички коли отиват до магазина, за да купят нещо.

Минало, собственост

Последните 2 месеца Стоян разви чувство за минало и собственост.
"Не токай мама. Это не твоя мама."
("Не пипай мама! Това не е твоята мама.")
"Не дам! Это кола Стояна! Это не твоя кола!"
Трябва да отбележа, че по принцип е доста щедър, и също така никога не взима чужди вещи, колкото и да са му интересни, научи това много отдавна (може би преди повече от година) и много лесно.

Коментира случки от повече от месец, повечето от които не го касаят пряко:
Чичо даил цвети бакака. ("Чичо подари цветя на баба") (случка отпреди повече от 10 дни)
"Дяденька ставил шкаф." ("Чичкото е поставил шкаф") - сочи цветята и висящия шкаф в кухнята.
"Деда даил пожана." ("Дядо подари пожарна"). - сочи новата си придобивка.

Зает е и да отрича всичко, което може да отрече, и понякога сам се изненадва от това колко далеч може да стигне:
"Сюся не мама. А-а. Сюся мама."

Познава емблемите на много коли:
Апел (опел), Бабайу (субару), фофаген (фолксвафен), пежо, нено (рено), тойота, сидес (мерцедес), и други. Бърка хюндай с хонда по моя вина. Заради него почнах да уча марките, преди това не ги знаех особено.

Започна да играе на компютърни игри:

Граматика

Този месец Стоян повтаря почти всичко, което чува и се опитва да внася и граматика в изреченията си.

Собственост:
Это чай Стояна. (Това е чашата на Стоян).
Это Стояна титя! (Това е цицата на Стоян!)

Членуване:
Доста често добавя към думите "та", напр. "лйона (зелена) колата". Когато думата е руска, това не работи в негова полза, но той членува и руските думи.

Доста често говори едновременно и на двата езика, за да се презастрахова:
"Это това е мячик то[п]ка."
"Айде гоуа (горка) зязяка (пързалка)".

Отдавна владее бъдеще време:
(будем / не будем) гулять!

Множествено число:
Много деца! Т(р)и коли, д(в)е коли! Много коли! (Все още не прави разлика между две, три и много, напр. гора = "две дърво")


Други развития:

• Стреми се да следва правила и познати процедури и не желае да се отклонява от тях, както и да опитва нова храна. Експерименти при рутинни процедури са нежелани.
• Научи се целенасочено да цъка с мишката върху обекти по екрана (играта Windosill, изборът на клипчета в YouTube). Може и да държи бутона натиснат, но не може и да мести, и да държи бутона натиснат (т.нар. drag).

Разговор с Клонинг

Стоян за пореден път гледа филмчета, в които той и майка му играят заедно.
По едно време отива, долепва носа си почти до екрана и крещи:
"Ей, мамо! Ей, Стоян!"
Образите на екрана не му обръщат внимание.
"Не отговайя! Мама не отговайя!" - констатира той.
"Ей, Стоян! Хватит дидиу!" (Стига си стрелял, стига си правил едно и също) - опитва той пак, този път обръщайки се към собствения си образ.
Няма резултат.
"Стоян не отговайя!" - казва той.


(преди лягане)
"Не хочу спать!"
"Хватит спать!" (в смисъл - "Стига с това спане!")
Изброява героите от всички анимационни сериали и пита дали и те спят.
"И Маша спить? И Дим Димич спить? И Бикин [пингвин] спить?" (и т.н., списъкът е дълъг).

Успехът е провал, провалът е успех

[11:14:16] Жилова Ксения:
:D
Стоян думает что цель игры с лаптопом получить комент "О не!" и очень злится когда угадывает кнопку про которую спрашивают, кричит: "топ-топ не ботае" (rofl)

[16:27:54] Веселин Жилов:
:D
Той и към другите игри има този подход
Забавно му е когато желираните чудовища изхвърчат от екрана, и когато кубчетата падат в пропастта
Когато чудовищата се обединят, това е повод за недоумение
Виж, сравнително отскоро когато с кубчетата направи кула, казва "Ба[ш]ня, б[р]аво ба[ш]ня!"
Но като цяло провалът му е по-забавен от успеха

[16:29:56] Жилова Ксения:
да, когда в блокауте [триизмерен тетрис, бел. веско] проваливаю уровень от тоже говорит "б[р]аво, ба[ш]ня!"

[16:30:06] Веселин Жилов:
:D

Тавай не отгоуая. Тавай ластение.

Мойе клют? (Може ли ключ?)
Клют дука къг! (Ключ дупка кръг) - т.е. завърти ключа в ключалката

"Мойе Татан льоне тоба?" (Може Стоян зелена стълба) - може ли да ми донесеш да се катеря по зелената стълба?
(удря се в едно от стъпалата)
"Не така, льоне тоба!"

"Мама птека! Мойе Татан птека?" - Мама е донесла печенки (бисквити). Може ли бисквита за Стоян?

Изяде един бял шоколад и след това се сбогува с него: "Чао чао бел кофак".

Казва на трамвая да тръгва, той си стои на мястото. Стоян заключава: "Тавай не отгоуая" (Трамваят не отговаря). След това обобщава кой досега не му отговаря: "Коте не отгоуая, тавай не отгоуая, Тайth не отгоуая" - Taйс е приятелчето му, който му е отказал да приеме негови предложения.

След като гледа филмче, показващо, че дървото и цветето са растения, той заключи, че всичко е растение: "Тавай ластение, мепе ластение, папа ластение, татан ластение" - трамваят е растение, мечето е растение, татко е растение, стоян е растение. Донякъде е прав - всичко расте (а трамваят е пораснала мечта на хората), следователно е растение.

Не токай мяко!!

Научи голяма част от цикъла на "бокука" - първо се хвърля в кофата, кофата - в контейнера, а контейнера го взима "каниом бокука". Вече и квалифицира съответните неща като "бокука", освен че ходи да ги изхвърля сам. Използва "Не пипай" ("Не токай") за да каже, че иска да направи нещо сам, напр. че сам иска да изхвърли боклука: напр. "Не токай бокука!" - докато носи боклук.


Веднъж една оса кацна на кофичката с кисело мляко, която ядеше.
- Ей, уатай! Не токай мяко!
("Ей, летает! Не трогай мляко", което в превод е "Ей, летящо насекомо! Не пипай млякото!"). Осата, разбира се, не му обърна внимание ("не отгоуайя"), продължи да се катери по кофичката и почна да консумира млякото!
- ЕЙ, УАТАЙ! НЕ ТОКАЙ МЯКО! НЕ ТОКАЙ МЯКО! - възмущаваше се Стоян.
Иначе е щедър и ни храни, забърсва ни със салфетката и всички подобни неща, които ние правим за него :)


Пропуснал съм да спомена, че от близо 2 месеца има концепция за голямо ("гънамо"), но не и за малко, а също и за завой (почти всеки завой нарича "ляво"). Когато е важно, се опитва да разграничи типа завой: дясното го нарича "пава" (от руски "право"), и тъй като често ги бърка, направо казва, "лева - пава".
Съответно вчера обяснява:
"ляво жолте кола там" (Вляво има жълта кола, сочи паркирано такси от балкона).
Няколко часа по-късно: "Няма жолте кола" - таксито си е тръгнало (следва да отбележа, че новата ни квартира гледа срещу огромен паркинг с много коли, така че това, че регистрира единствената жълта такава е интересно).


Научи се на учтивост ("Мойе фека?" - "Може ли салфетка?") от своя по-малък приятел Тайс, очевидно защото ние сме груби темерути и няма как да го научи от нас.


Престана да се страхува от бормашината. Първо открих, че ако е покрит изцяло с одеяло, престава да реве (явно се чувства защитен от одеялото), и прекарваше половин час загърнат, докато работим. Няколко дни по-късно успях да му обясня (напоследък се поддава на рационални обяснения), че с бормашината се правят дупки - той въртеше пръстчето си като свредел, докато ме слушаше. Когато Ксения приключи да пробива дупки, той с типичния си маниер каза "довиждане" на дейността:
- Чао - чао, дука ("чао, чао, правене на дупки")
По същия начин престана да реве при използване на електрическия трион - той знае, че също като обикновения, той се използва за рязане на дъски, но не можеше да преодолее страха си; явно обаче след бормашината реши, че и триона на същия принцип не е толкова ужасяващ, стига да не си твърде близо. Изплашиха го единствено маските против прах и стърготини, които сложихме, които в комбинация със защитни очила ни придаваха чудовищен вид. Упорито отказа да сложи маска, но вместо да реве, просто гледаше встрани и мълчеше.


Научи, че нещата се купуват от магазина, и когато излизам навън, редовно ми нарежда:
- Копи кабата! Копи мйако! (Купи колбаска! Купи мляко!)
Наскоро, докато за пореден път гледаше поредицата TuTiTu (анимация, показваща различни превозни средства и машини), изведнъж му просветна, че докато той разполага с коли, влакове и камиони като във филмчето, няма кран - висок, жълт строителен кран (който иначе е виждал много пъти).
Дойде при мен и ми казва:
- Ей, папо! Копи кан!

Падежите. Забавно е как, когато ме вика, казва "Папоо!" в някакъв странна смесица от българо - руски. А веднъж викаше майка си:
- Мама!
Тя не отговаря.
- Мамо! Мамоо!
Тя пак не отговаря.
- Мамуууу! - реши да пробва той.

Тол капюте

Папа не бука, капюте!
[Татко не обувка, компютър!] = Татко не иска да излиза, седи си на компютъра

Мама бука, папа бука, Татан бука!
[Мама обувка, татко обувка, Стоян обувка] = Мама се е обула, татко се е обул, Стоян се е обул.

Не от! Дядо вуата!
[Не се отваря! Дядо, отвори вратата!]

- Коте! Туда! Куку! Дом!
[Коте! Чуда! Скрий се в кутийката като в къщичка!]
- Чуда не отговаря, Стоян. - казвам му аз.
Той впечатлено повтаря 10 минути:
- Коте не отгоуайя. Не отгоуайя!

Не токай! Тол, капюте!
[Не трогай! Стол, компютър!] = Не пипай! Седи си на стола и си гледай компютъра!

Татан кок!

[Стоян скок] = Стоян скача!

[Папа капюте; Мама бук капюте! Пин капюте!]

= Татко има компютър, мама има нотбук - компютър. В анимационния сериал Пин Код също има компютър!

Льоне кола, Сине кола, Чоне кола = зелена кола, синя кола, черна кола (от руските думи)

Титя, титя, де тити! (Цица, цица, две цици!)

("две" като цяло значи "повече от едно" и "много").

Каниом бокука! (Камиона за боклука!)

"Да" - най-накрая овладя съгласието при въпрос, а не само отрицанието.

Казва чао-чао на всичко, с което е принуден (доброволно или не) да се раздели: играчките, игрите, апартаментът, колата, самолетът, песните на Рамщайн или Gangham Style на корееца Psy (тао-тао, оп-оп = чао - чао, оп-оп!) - може би им казва "чао" като уверение, че пак ще се видят / чуят?

Татан

Не се е променил толкова много... Освен, че вече знае някои цветове (които са първите прилагателни в изразите му), че нарича себе си по име, и че се разпорежда.
Например:
"Мама бука, Татан бука! Мама зягзяг, Татан зязяг!" (Мама обувка, Стоян обувка! Мама рюгзак, Стоян рюгзак!) - в превод, това значи "мамо, да се обуваме, да слагаме раниците и да излизаме."

Под повърхността

Стоянчо на пръв поглед не е променил много говоренето си. Използва една - две думи, няма особено богат речник. Най-дългото му изречение (за нещо, което много го вълнува) е "Няма кола там".

От друга страна, пасивното разбиране на езика очевидно претърпява скок. Съдя за това по следните събития:

- започна да повтаря всякакви думи, които чуе (дори и да не ги ползва по-късно)
- започна да обяснява по-успешно не само на нас, но и на други деца и възрастни какво иска
- започна да разбира по-добре за какво говорим

Бих илюстрирал това със следните истории:



Разказване
Събужда се от сън и коментира:
- Не вуп? Ко тако?!
(Превод: "Вече не се катеря? Как така?")

Очевидно е сънувал някакво гигантско катерене, нещо, което му е интересно да практикува в реалността, и към което интересът му е подсилен от това, че играем Tomb Raider. Възмущава го това как изведнъж след катеренето от съня се е озовал в леглото. Е, и възрастните имат такива сънища, които безславно завършват със събуждане в леглото.
А "Ко тако?" е най-човешкият въпрос на света.


Разбиране (1)
- Успях да закарам онази топка в огнената яма за около 15 секунди. - обяснявам на жена си. - Използвах два пъти гранатомет и един път бомба.
- Омба! - повтаря Стоян.
- През стената ли я прехвърли, или следваше коридорите? - пита Ксения.
- Не, експлозията дори от няколко бомби не е достатъчно силна, за да я прехвърли през стената.
- Омба! - повтаря Стоян.

Часове по-късно играем с Ксения на Lara Croft and the Guardian of Light. Когато взривяваме бомба, Стоян заявява:
- Омба!
Това много ме изненада. Дал си е сметка, че говорим за ситуации от играта, дал си е сметка, че говорим за търкалянето на топката, и най-накрая, разбрал е точно за кой инструмент говорим.

Разбиране (2)
Бяхме посетили една смотана изложба в НДК на макети на динозаври, от които Стоян се изплаши.
По-късно разказвах на роднини как се е изплашил от динозаврите.

Снощи гледаме пълнометражната руска анимация Смешарики (която според мен надминава "Колите 2" на Пиксар). В първите 10 минути героите пропадат над земята и намират скелет на динозавър, който е застанал във фьотьойл, държи дистанционно и е умрял пред телевизора си. Стоянчо не се изплаши от сцената, докато не заявих:
- Хаха, динозавър!
При което той се пъхна под завивките и отказа да излезе. Още по-интересно е, че към средата на филма той разпозна скелета на гигантски птеродактил (без да е виждал птеродактил) като принадлежащ към динозаврите, и пак се скри под завивките.

Разбиране (3)
Нещото, което винаги разбира, е кога се каним да го къпем или да го слагаме да спи - независимо под каква форма го обсъждаме. Реагира с поклащане на главата и дипломатично звучащо гласче: "Не! Не и(с)ка!"


Така че, накратко, явно има доста невидима дейност, която се случва под повърхността на лаконичното му "говорене". Затова не се притеснявам чак толкова, че изостава с нещо.

Vocabulary update

моко = мокро (а също и студено, мръсно, мазно, неприятно)
йете = ветер (вятър)

тол = стол, сядам тук, седни тук
тыц = набождам нещо с вилица
фвека = салфетка (дай ми салфетка)
лека = солетка
яка = ябълка

цикл = мотоцикл (на руски)
ввзеп = джип
ота = самолет, хеликоптер
пека = перка
тобу = автобус
уак = влак
тобу-уак = трамвай
(познава тези превозни средства и само по звука, който издават)
ляка = каляска (бебешка количка)

кок = скок
пал = упал (паднал, падна)
кола там! - най-често повтаряната фраза
тидиу = стрелба с огнестрелно оръжие
fuck! = не ми се получава това, което искам да правя

кобъ = куб, паве
дыка = дырка (дупка)
пака = палка (пръчка)
къда = вода
къда пака = водна пръчка, т.е. сламка за пиене

Стари думи, които съм забравил да отбележа:
ли-то = листо, цвете
дъво = дърво
нека = книжка
той! = стой!
таки = тапки (чехли на руски), използва го за всички обувки
пяки = пятки (петички)
нога = крак
но = нос
ко = око
куку! = криеница

Playlist "Стоянчо"

Клипчетата поотделно

"Титя, па титя"

Не винаги е лесно думите на Стоянчо да бъдат дешифрирани, особено от външен човек.
Какво според вас означава "Кола, па кола?"

Всичко започна от това, че Стоянчо легна до мен, искаше му се да суче, но нямаше как това да стане от моите гърди. Той посочи едната гърда (космата, плоска и неспособна да даде мляко) и след това посочи гърдата на Ксения. "Титя, па титя" - обяви той и разпери многозначително ръчички. Явно това беше начинът да сравни две различни неща, за които ползва една и съща дума.

Започна да сравнява по същия начин и различни колички: "Кола, па кола". (В груб превод това ще рече: "Една кола, друга кола"). Отне ми обаче два дни да разбера какво стои зад тази негова нова конструкция.

***

Друго нещо, което прави напоследък, е, че се грижи по своя инициатива за бебето - кукла. "Храни" го, дава му вода, взима памперси и мокри кърпички, за да почисти неговите "каки", иска да учи бебето - играчка да скача така, както аз уча самият Стоянчо да скача. Не на последно място, когато иска да суче, носи и бебето - играчка, за да суче и то от другата гърда на Ксения. Преди време бях пуснал и снимка как Стоянчо носи бебето със слинг. Явно наистина приема играчката (поне символично) като "най-малкия" в семейството.

***

Да се върнем към дешифрирането на неговия "език".
Стоянчо нареди група кубчета в права редица и обяви: "Лак!" (влак).
След това започна да изважда едно от кубчетата от мястото му, и да го слага обратно там.

- Няма - изважда кубчето - няма - слага го обратно.
Няма - изважда кубчето - няма - слага го обратно.

- Не - поправям го аз. - Няма - има, няма - има.

- Няма - няма. - продължава невъзмутимо той. - Няма - няма.

Едва няколко дни по-късно ми просветна, че той ползва думата "няма" като превключвател. По същият начин, "От, от" според него значи "отвори затвореното ИЛИ затвори отвореното", в зависимост от контекста.

Обобщаване

Маркс и Фройд с право са критикувани за това, че обясняват целия свят с едно-единствено нещо. Аз също съм допускал тази грешка: като ученик обяснявах всичко чрез това, което наричах "Безсмисления Свят". Всяка идеология обяснява света чрез единствения прозорец, през който го гледа. Така че това е доста характерно за хората.

Забавно е да наблюдавам това в умален мащаб при Стоянчо.
За него най-важното нещо на света са колите и колелата. Съответно, всичко кръгло е "кола": въртящите се зъбни колела, месинговите тръби(защото имат кръгло сечение), колелцата на подвижния стол...
Но "кола" се отнася само за това, което е кръгло. Както вече беше споменато, всички сферични неща (балони, топки) са "пам".
Също така очаквах момента, в който ще нарече слънцето "лампа" и това наистина се случи...
Значението на "вака" беше разширено от "слагам си шапка" до "завивам се с одеяло през глава". ("Вака" освен всичко значи и "глава").

"К, к" нарича всяко нещо, което е буква. Не съм го учил на буквите, но напоследък нарича "к, к" надписите по етикетите, по бележките, залепени наоколо, както и буквите, изрисувани по собствените му играчки. EDIT: дори дребните цифрички по случайно изпуснати на земята монети биват забелязани от него и поставени в тази категория. Сочи ту един надпис, ту друг, показвайки ми (или може би търсейки потвърждение), че между тях има нещо общо. Сам стигна до извода, че два еднакви надписа (на табела и на хартия) са едно и също нещо, макар да не му е ясно за какво са.

Всички мъже са "папа", всички жени са "мама", а всички други деца са "Тай" (Тайс, съкратено от "Тайсън", е едно негово другарче).
Отражението в огледалото е "ти, ти" (защото сме му обяснили "това си ти"), а също така и изображението му на всички снимки, както и... собствената му сянка, която преди няколко седмици забеляза и незабавно класифицира. Другите деца също бяха "ти, ти", докато не станаха "Тай" (вж. по-горе).

Класификацията на животните също търпи прогрес. Котката е "коте", кучето е "вау-вау коте", а конят е "и-и-и-и-и вау-вау".
Подобни класифицирания от по 2 думи търпи всяко по-сложно нещо, например играта на телефона ми, в която има механизми от зъбни колела, е "Льо-льо кола" ("льо, льо" идва от "ало, ало", а "кола" значи "колело").

2 годинки

Стоянчо навърши 2 годинки този месец.
В речника има нови (и стари) думи и изрази, сред които са

"От!" = отвори (или затвори, зависи от ситуацията)
"Не от..." = не се отваря...
"Вака!" = шапка (или "сложи ми шапка!")
"Тыс!" = удар с юмрук
"Титя!" = искам цица!
"Не титя..." = мама не дава цица
 "Опа, опа" - докато се занимава с нещо; "Така, така" - като го завърши.

Подобрен речник:
"Там" вече го използва правилно - сочи и казва "Там", а не "Къде"; "Къде" го използва по въпросителен начин.
"Няма" - знае разликата между "няма" и "не" и я използва правилно.

[19:33:57] Жилова Ксения:
а мы тут фильм смотрим, там по сюжету котенок теряется, а отвлеклась на кухне, и тут обращаю внимание: Стоян седит зареваный и в панике: "Коте! Кооооотееее!" - На экране дети котенка ищут

[19:39:14] Жилова Ксения:
ой, я щас перемотала на момент, где он потерялся, когда он увидел как котенок упал из окна на машину, опять в слезы: "Котеее!"  ми-ми-ми
я даже не думала что он настолько понимает, что происходит