Бълнувания (и други случки от последната седмица)

Стоянчо бълнува нещата, които е виждал през деня, например:

- Коте!
- Лау - лау! (куче)
- Кай! Кай! (край, приключва нещо приятно)
- Ой, ой! (безпорядък)

- Мхм... - отговаря му Ксения, също спейки.

***

Според него "кола" значи колело (цилиндър, нещо, което се върти, включително центрофугата на пералнята), а "пой" (съкратено от руското "поезд") е равносилно на трамвай, влак, автобус, и автомобил.

По коледа майка ми и сестра ми му подариха сметало и майка ми се опитва да го учи да брои:
- Едно, две, три, четири! - казва тя и отмята кръглите зърна на сметалото.
- Не! - пламенно възразява той. - Кола, кола, кола, кола!

***

Според него "къда" значи "вода" (не може да произнася "в").
- Во-да. - казвам му аз. - Во-да.
- НЕ! - отсича той. - Къда!

***

Ксения му забранява да си играе в мивката, защото я ползва.
- Папа! - идва той при мен, жално, жално. - Папа! Къда! Не къда!

***

Минаваме покрай лавка за закуски, затворена.
- Ням-ням - не! Ням-ням - не! - обяснява ни той. - Няма! - и разтваря ръчички.

***

Излизаме от метрото по стълбите, вместо по асансьора, с който е свикнал.
- Не там! - поправя ни той. - Не там!

Квадратна формичка не влиза в кръглата дупка. Вместо да се ядоса и да разхвърля всичко (както правеше в началото), той само замислено промълвява:
- Не там. - и опитва в друга дупка.

***

Не знам откъде стана толкова подреден.
Тази случка е от началото на месеца, забравил съм да я напиша.
Взима котешка храна от пода и аз си мисля, че ще тръгва да я яде. Но не. Отива при паничката на котката и внимателно й я оставя.

Няколко месеца след като опита първата си храна, Стоянчо престана да яде неща, които не са за ядене (и което не сме потвърдили, че са за ядене). Може би причината е, че никога не сме го хранили с пюрета, и винаги е ял части от нашата храна, с нашите прибори.
Впрочем, бяхме му взели детска вилица и лъжица, с разноцветни гумени дръжки. Той веднага ги определи като фалшификат. Прие като компромис единствено малки вилица и лъжица, но метални като нашите.
Може би това, че доколкото е възможно, ни е равен, го кара да бъде 1) подреден, 2) да не проявява големи капризи, 3) да не яде неща, които не са за ядене.

Когато се изцапа, отива да вземе мокра кърпичка и да си изчисти ръцете. Това е решение, което е взел сам. А преди 10 дни бръкна в една кална локва с ръкавиците си. Беше изумен от резултата - опитваше се отчаяно да изтрие калта от ръкавиците. Никой не му е казвал изрично, че трябва да бъде чист. Налага се усещането, че той по начало иска да ни сътрудничи.

***

Върху леглото (любимо място за игра) сложи две твърди възглавници една върху друга и започна да се катери върху тях и да скача от тях, приземявайки се по дупе върху матрака.
Всеки скок и всяко приземяване бяха последвани от коментар:
- О, йе!
[туп!]
- О, йе!

***

За една седмица се научи да скача. В началото на седмицата скачаше на място, а в края й вече можеше да се придвижва напред с подскоци. (Допреди този прогрес скачаше единствено върху леглото с идеята, че трябва да се приземява не на крака, а по дупе, което на пода не беше приятно).

Някои изречения

"лау - лау няма" = "няма кучета"
"папа не пам" = "татко не играе на Ballance"

Играта "Каратека" я е кръстил "вава" явно защото в нея всички ги боли (както вече беше споменато, "вава" означава "боли"). Часове по-късно пробва да имитира юмручният удар на каратистите.

Забелязва предмети, които са много отдалечени и скрити в пейзажа, например детска кола - играчка в далечен двор, която аз никога не бих забелязал, или детска къщичка за игра, пак в далечен двор. Ако е "кола", "коте" (катерица в парка) или "пам" (някаква сфера, например коледна играчка), ще й обърне специално внимание, където и да се намира. С други думи наблюдателен е за нещата, които го вълнуват.

Дългият път до красноречието

Преди няколко дни котката одраска Стоянчо, докато той размахваше пръчка към нея. Това породи изключително смислена поредица от думи от негова страна:

- Коте, не! Вава! ("вава!" значи "боли!"). Вава! Не така!

________________________________

Вече сериозно се интересува от това какво правя на компютъра и редовно ме навестява. Понякога си поръчва:

"Пам!" = поиграй на играта с "пам" ("пам" значи "топка", а играта е Ballance)
"Оп! Оп!" = пусни Gangam Style
_____________________

Вчера убедих Ксения да отиде до магазина и да ни остави заедно. След десет минути пред компютъра той осъзна, че Ксения я няма. Вместо да се разреве (както би направил преди 8 месеца), той каза:
- Титя! [цица]. Мама! Мама! Къде? - и посочи прозореца.
("Къде" в зависимост от контекста може да значи и "заведи ме там, където ти соча"). Той познава околността и допускам, че дори би могъл да я намери.
- Мама отиде да купи ням-ням. - обясних му. - Ще се върне. Чакай.
- Такай! - каза той и ме погледна с поразително разбиране.
Започна да се люлее на дървеното конче и да си играе с някакви играчки. След пет минути пак каза:
- Мама? Мама? Къде! Титя! Мама? Къде?
- Мама отиде да купи ням-ням. - обясних му пак. - Ще се върне. Чакай.
Той пак започна да играе, без дори да опитва да реве. И в крайна сметка след 40 минути и 5-6 повтаряния на горното обяснение, той най-спокойно я посрещна. Допускам, че можехме да направим това по-рано.

__________________________

Рядко назовава предметите с имената им, но вече и не ги сочи с мучене така често, като преди.
Обикновено казва:

- ТоВа! Там! ТоВа! - като по доста забавен начин натъртва сричките.

Емпатия

Една от новите прояви на Стоянчо през последните няколко дни е състраданието, което проявява към животните, пострадали в анимационното филмче "Маша и Медведь". Това като че ли е нова емоция при гледането на филмчета. Вродена ли е емпатията у децата е интересна тема на разговор.

Нови думи:
к'ай = край
огин = огън
таки = тапки (чехли на руски)
бяга = бягам, бягай

По-стари думи, които съм забравил да спомена:
титя = зърно на гърда, независимо дали мъжка или женска
вава = болка, независимо своя или чужда
ти, ти = "това съм аз в огледалото"
пам! = топка
бей = удар, хвърляне, действие или събитие, увеличаващо ентропията

Случки от последните две седмици:

Опитва да се покатери в детска къщичка, но е трудно. Поглежда под нея (където според него би трябвало да й сложат стълби) казва:
- Къде?

Минава покрай изкъртена и съборена от вандали чешмичка с шадраванче в парка. Клати неодобрително глава към безпорядъка:
- Ай - ай! Ай, ай!
Разперва ръце към разрухата:
- Ай, ай!


Последни изречения:
Мама къде? (превод: Къде е мама?)
Еко бяга! (превод: Веско, хайде да бягаме!)
Плю-плю, не! (свърши се с къпането, уви!)
Бяга, не! (свърши се с бягането, уви!)
Нема - не! К'ай! (превод: Няма! Не! Край!)

Последни убеждения:
Според него пералнята също е кола, защото има кръгла част, която се върти и шуми.