Децата пак "воюват":
- Защо стреляш по мен, бе? - ядосва се Стоян.
- Аз стрелям с куршуми, които ти възстановяват здравето! - казва Петър.
- От толкова много здраве се разхвърчах на парчета!
* * *
Радосвета е дошла на рождения ден на Стоян. Петър я посреща:
- Свети, може ли да си свалиш очилата, да видя как изглеждаш без тях.
Радосвета ги сваля. Критична пауза. Петър накрая отсича:
- Мда. Не е много красиво. Сложи ги обратно.
* * *
След смъртта на старата ни котка, която беше много мило същество, никак не харесвам младата, която е невротична и неадекватна, по мое мнение. Ксения обаче не мисли така, и децата, разбира се, са на нейна страна.
- Котка - идиотка! - казвам аз.
- Не е идиотка, тате! - казват в един глас децата.
- Деца! Това, че сте повече привързани към мама няма нищо общо с това каква е истината! Фактите са, че...
Петър уточнява:
- А, тате, значи ти си правият. Защото си по-силен ли?
