Бълнувания (и други случки от последната седмица)

Стоянчо бълнува нещата, които е виждал през деня, например:

- Коте!
- Лау - лау! (куче)
- Кай! Кай! (край, приключва нещо приятно)
- Ой, ой! (безпорядък)

- Мхм... - отговаря му Ксения, също спейки.

***

Според него "кола" значи колело (цилиндър, нещо, което се върти, включително центрофугата на пералнята), а "пой" (съкратено от руското "поезд") е равносилно на трамвай, влак, автобус, и автомобил.

По коледа майка ми и сестра ми му подариха сметало и майка ми се опитва да го учи да брои:
- Едно, две, три, четири! - казва тя и отмята кръглите зърна на сметалото.
- Не! - пламенно възразява той. - Кола, кола, кола, кола!

***

Според него "къда" значи "вода" (не може да произнася "в").
- Во-да. - казвам му аз. - Во-да.
- НЕ! - отсича той. - Къда!

***

Ксения му забранява да си играе в мивката, защото я ползва.
- Папа! - идва той при мен, жално, жално. - Папа! Къда! Не къда!

***

Минаваме покрай лавка за закуски, затворена.
- Ням-ням - не! Ням-ням - не! - обяснява ни той. - Няма! - и разтваря ръчички.

***

Излизаме от метрото по стълбите, вместо по асансьора, с който е свикнал.
- Не там! - поправя ни той. - Не там!

Квадратна формичка не влиза в кръглата дупка. Вместо да се ядоса и да разхвърля всичко (както правеше в началото), той само замислено промълвява:
- Не там. - и опитва в друга дупка.

***

Не знам откъде стана толкова подреден.
Тази случка е от началото на месеца, забравил съм да я напиша.
Взима котешка храна от пода и аз си мисля, че ще тръгва да я яде. Но не. Отива при паничката на котката и внимателно й я оставя.

Няколко месеца след като опита първата си храна, Стоянчо престана да яде неща, които не са за ядене (и което не сме потвърдили, че са за ядене). Може би причината е, че никога не сме го хранили с пюрета, и винаги е ял части от нашата храна, с нашите прибори.
Впрочем, бяхме му взели детска вилица и лъжица, с разноцветни гумени дръжки. Той веднага ги определи като фалшификат. Прие като компромис единствено малки вилица и лъжица, но метални като нашите.
Може би това, че доколкото е възможно, ни е равен, го кара да бъде 1) подреден, 2) да не проявява големи капризи, 3) да не яде неща, които не са за ядене.

Когато се изцапа, отива да вземе мокра кърпичка и да си изчисти ръцете. Това е решение, което е взел сам. А преди 10 дни бръкна в една кална локва с ръкавиците си. Беше изумен от резултата - опитваше се отчаяно да изтрие калта от ръкавиците. Никой не му е казвал изрично, че трябва да бъде чист. Налага се усещането, че той по начало иска да ни сътрудничи.

***

Върху леглото (любимо място за игра) сложи две твърди възглавници една върху друга и започна да се катери върху тях и да скача от тях, приземявайки се по дупе върху матрака.
Всеки скок и всяко приземяване бяха последвани от коментар:
- О, йе!
[туп!]
- О, йе!

***

За една седмица се научи да скача. В началото на седмицата скачаше на място, а в края й вече можеше да се придвижва напред с подскоци. (Допреди този прогрес скачаше единствено върху леглото с идеята, че трябва да се приземява не на крака, а по дупе, което на пода не беше приятно).

Някои изречения

"лау - лау няма" = "няма кучета"
"папа не пам" = "татко не играе на Ballance"

Играта "Каратека" я е кръстил "вава" явно защото в нея всички ги боли (както вече беше споменато, "вава" означава "боли"). Часове по-късно пробва да имитира юмручният удар на каратистите.

Забелязва предмети, които са много отдалечени и скрити в пейзажа, например детска кола - играчка в далечен двор, която аз никога не бих забелязал, или детска къщичка за игра, пак в далечен двор. Ако е "кола", "коте" (катерица в парка) или "пам" (някаква сфера, например коледна играчка), ще й обърне специално внимание, където и да се намира. С други думи наблюдателен е за нещата, които го вълнуват.

Дългият път до красноречието

Преди няколко дни котката одраска Стоянчо, докато той размахваше пръчка към нея. Това породи изключително смислена поредица от думи от негова страна:

- Коте, не! Вава! ("вава!" значи "боли!"). Вава! Не така!

________________________________

Вече сериозно се интересува от това какво правя на компютъра и редовно ме навестява. Понякога си поръчва:

"Пам!" = поиграй на играта с "пам" ("пам" значи "топка", а играта е Ballance)
"Оп! Оп!" = пусни Gangam Style
_____________________

Вчера убедих Ксения да отиде до магазина и да ни остави заедно. След десет минути пред компютъра той осъзна, че Ксения я няма. Вместо да се разреве (както би направил преди 8 месеца), той каза:
- Титя! [цица]. Мама! Мама! Къде? - и посочи прозореца.
("Къде" в зависимост от контекста може да значи и "заведи ме там, където ти соча"). Той познава околността и допускам, че дори би могъл да я намери.
- Мама отиде да купи ням-ням. - обясних му. - Ще се върне. Чакай.
- Такай! - каза той и ме погледна с поразително разбиране.
Започна да се люлее на дървеното конче и да си играе с някакви играчки. След пет минути пак каза:
- Мама? Мама? Къде! Титя! Мама? Къде?
- Мама отиде да купи ням-ням. - обясних му пак. - Ще се върне. Чакай.
Той пак започна да играе, без дори да опитва да реве. И в крайна сметка след 40 минути и 5-6 повтаряния на горното обяснение, той най-спокойно я посрещна. Допускам, че можехме да направим това по-рано.

__________________________

Рядко назовава предметите с имената им, но вече и не ги сочи с мучене така често, като преди.
Обикновено казва:

- ТоВа! Там! ТоВа! - като по доста забавен начин натъртва сричките.

Емпатия

Една от новите прояви на Стоянчо през последните няколко дни е състраданието, което проявява към животните, пострадали в анимационното филмче "Маша и Медведь". Това като че ли е нова емоция при гледането на филмчета. Вродена ли е емпатията у децата е интересна тема на разговор.

Нови думи:
к'ай = край
огин = огън
таки = тапки (чехли на руски)
бяга = бягам, бягай

По-стари думи, които съм забравил да спомена:
титя = зърно на гърда, независимо дали мъжка или женска
вава = болка, независимо своя или чужда
ти, ти = "това съм аз в огледалото"
пам! = топка
бей = удар, хвърляне, действие или събитие, увеличаващо ентропията

Случки от последните две седмици:

Опитва да се покатери в детска къщичка, но е трудно. Поглежда под нея (където според него би трябвало да й сложат стълби) казва:
- Къде?

Минава покрай изкъртена и съборена от вандали чешмичка с шадраванче в парка. Клати неодобрително глава към безпорядъка:
- Ай - ай! Ай, ай!
Разперва ръце към разрухата:
- Ай, ай!


Последни изречения:
Мама къде? (превод: Къде е мама?)
Еко бяга! (превод: Веско, хайде да бягаме!)
Плю-плю, не! (свърши се с къпането, уви!)
Бяга, не! (свърши се с бягането, уви!)
Нема - не! К'ай! (превод: Няма! Не! Край!)

Последни убеждения:
Според него пералнята също е кола, защото има кръгла част, която се върти и шуми.

Ксения ми пише:

Стоян увидел твою аватарку в фейсбуке и показывает пальцем: "Папа... папа... Эко!" :)

("Еко" значи "Веско").

Последните 2 седмици бяха много интензивни. Без предисловия ще спомена събитията, за които се сещам:


Започна да се разочарова, когато отивам на работа. Вместо просто да ми каже "Тао - тао!" и да ми помаха, той казва:
- Тао! Тао! Не! Папа! Неее...
По същия начин ("Неее...") реагира при раздялата си с каквото и да е, например анимационно филмче, което свършва.

***

Играем с топка. Той я хвърля, без да иска, в мивката. Казвам му:
- Тя се измокри. Трябва да я избършем.
За моя голяма изненада, той ми носи кърпата за ръце.

***

Наблюдава внимателно какво правим. Когато вижда, че ще режем ябълки, носи формичката за рязане на ябълки. Когато вижда, че ще лекуваме котката, носи фунията, която се закачва на шията й, за да не се облизва. Дори когато Ксения разговаряше с майка си по повод лечението на Чуда, той разбра за какво става дума (те не споменаха самата Чуда изрично) и донесе фунията.
В началото се притесняваше от това, че мажем Чуда насила и мислеше, че я мъчим, така че протестираше заедно с нея.

***

"Това е титя" - "Това е цица", първото му изречение.

***

Нарича ме по име. Ксения ме вика: "Веско! Веско!". Той също идва при мен, и когато се опитва да привлече вниманието ми, казва: "Еко! Еко!"

***



Реши да носи в слинг куклата - бебе, която доскоро приемаше като свой съперник. Поиска Ксения да му помогне да я омотае в слинга, така, както самата Ксения е омотавала и носила него. Вече е голям и носи по-малки "деца". :)

***

"Како е тоа?" "Тоа къде?" - реакциите му към непозната вещ. Също така, реакциите му, докато управлява за малко Робин от играта Iconoclasts. Разбира кой бутон какво прави. Очаква в различните игри бутоните да правят едно и също.

***

Нахитрява.
- Ела! - казва му Ксения и помахва приканващо с ръка.
Вместо да дойде като всеки път, той на свой ред помахва с ръка (в смисъл: "Ти ела!").

***

Вече ходи наравно с нас (т.е. тича). Ходи сравнително дълго.
Обича да се върти в кръг и да му се завива свят.
Най-новото му забавление е една дълга, тясна дъска, която слагаме на пода. На нея има място да стъпят и двата му крака, но за него това е предизвикателство, той върви бавно, със ситни стъпчици и от време на време балансира.

***

Има една играчка - камионче с ремарке, и в ремаркето трябва правилно да бъдат сложени кръгли, квадратни и триъгълни формички в съответните улеи. Макар и с мъка, той успява да го направи.

Остават още 2 месеца до навършването на 2 годинки.

Тяло

Макар да не знае имената на частите на тялото си, Стоянчо ги разпознава върху куклата, върху другите хора, и върху себе си - изглежда това се е развило паралелно с отъждествяването му с образа в огледалото. Става дума за носа, устата, очите, ушите, стъпалата на краката, и пъпа. Пишката му има специален статут и присъства в речника му.

Експеримент

Днес Стоянчо направил следният експеримент: решил да нарича колите "коте", а котките - "кола".

Също така започна да опипва лицето си, гледайки се в огледалото. Стигна до очите и бръкна в тях така, както бърка в очите на куклата и както се опитва да бръкне в очите на други деца и възрастни. Уви, този път последствията бяха неприятни за него и мисля, че получи добър урок :)

Това, което не се вижда

Напоследък не съм писал нови update-и, защото на повърхността не изглежда Стоянчо да се държи кой знае колко по-различно от преди. Трудно е обаче да се опише откъде идва усещането, че скрито под повърхността, нещо го променя. Дали е това, че гледа и слуша с повече разбиране, дали е по-голямата му сръчност (храни се с нож и вилица), навикът умело да ни имитира (изхвърля боклук в кошчето, бърше ръцете си след измиване), по-добрата му памет (за околността, в която живеем и атракциите в нея) - няма конкретно нещо, за което човек да се захване и да го опише.

Последните 5 дни обаче има няколко ясно изразени неща, които мога да посоча с пръст:

-> освен че обича да гледа филмчета, в които участва той, вече сочи възторжено и свои снимки, промърморвайки нещо от рода на "Ето го!". Също така за първи път го видях пред огледалото да сочи ту себе си, ту отражението си и да казва пак: "Ето го!"

-> По-лесно повтаря думи, които е чул. Днес научи от баща ми дума, свързана с нещо, което силно го вълнува - КОЛА! В момента нарича "кола" всяко нещо, което има колела, като според него самите колела всъщност са "кола" и са в дъното на всичко.

Тези две неща съвсем официално вече го качват на нивото на шимпанзе.

Ако се интересувате от снимки и видео със Стоянчо, може да прегледате често осъвременяваният с нови попълнения албум в facebook.

Снимки

Видео

Неговото любимо видео от този списък е това, в което ни помага да носим и подреждаме дърва за огрев.

Смартфон драма

Дадох на Стоянчо (вече заслужава да бъде наричан така, а не "Бебко") стария си мобилен телефон. Той обаче започна да го завърта на 90 градуса, да поглажда екранчето с пръст. Явно е в крак с времето и не може да бъде излъган.

Досегашният му досег с новия ми смартфон (през който пиша и публикувам този запис) се състоеше главно в сравнително неуспешни опити да разбере какво се случва в игрите Cut the Rope и Amazing Alex (incredible machine clone). Жалко, че няма  Android версия на flash играта Splitter, в която свободно и физически достоверно режеш дървено блокче на парчета - допускам, че това би било по-очевидно като интеракция и съответно - по-достъпно за него.

Както и да е. Снощи се прибирам, той се събужда и тръгва към поставения на масичката смартфон.

- Альо - альо! - въодушевено отбелязва той, докато се протяга към заветната цел. Аха да я стигне, и аз гася светлината.

Настава тишина, последвана от отчаян детски гласец:

- Неееееее...

Сигурно на децата им е трудно да гледат как драмите им са повод за неудържемо веселие у възрастните...

Речникът досега

В активния речник:

На! (Вземи!)
Ням-ням! (Това изглежда вкусно! Дай ми да го изям!)
Ням-ня? (Това храна ли е?)
Плюх - плюх! (Това е вода, в която може да се хвърлят камъчета!)
Тя - тя! (Чао - чао!)

Это? (Какво е това?)
Это! (Дай ми това / Занеси ме там)
Бапа! (Лампа)
Коте (Котка, а също така и всяко друго възможно животно)
Оиоиоиоио! (Галя котката)
Мемемеме! (Мамо! Направи нещо!)
Не!
Дай!
Там!


Със сигурност в пасивния речник, и на двата езика:

Ела!
Включи лампата!
Изключи лампата!
Стой! / Спри!
Почакай!
Дай пет! (поздрав, в който плясваме ръце)
Донеси X (където X е играчка или предмет от ежедневието)
Да тръгваме / Прибираме се!

и вероятно още много повече, отколкото предполагам.

Материален свят

Мислех, че нямам кой знае какво да напиша тук за месечния си отчет, но след като започнах, се получи доста дълъг списък. Ето го прогресът за последния месец и половина, както следва:

- Сочи към всеки предмет, който е извън обсега му и който го интересува и казва "та" с най-умилителния възможен гласец - коварна манипулация към възрастния да го занесе към предмета или да занесе предмета при него. Разпознава и се интересува от нови предмети.

- Разхожда се и играе на детската площадка. Катери се сравнително добре, дори бих казал по-добре от деца, които са няколко години по-големи от него и на които им забраняват да се катерят по стръмната стеничка, защото са "твърде малки". От друга страна, именно неговите действия дадоха на тези деца аргумент, че не са твърде малки, за да се катерят.

- Има особен интерес към водата. Запушва и отпушва мивката, пълни големи и малки съдчета с вода, оставя ги да плават един в друг и т.н. В състояние е повече от половин час да си играе на чешмата. (Вероятно и повече от час, никога не е стигал до състояние, в което да се откаже сам). С други думи, в състояние е да прекара огромно количество време, концентриран в тази дейност - повече време, отколкото аз сега се концетрирам върху каквото и да е.

- Откри магнитите върху хладилника. Показах му, че магнитите могат да се лепят и върху пералнята и печката. Но той приложи един доста научен подход и изчерпа почти всички възможни комбинации. Хайде, разбираемо е, че се опита да лепи магнитите върху нас, върху дървените шкафове и върху всичко, което му дойде наум. Но след това той опита да лепи обикновени пластмасови играчки върху хладилника! Като се замисли човек, това е логично - може би именно хладилникът е този, който привлича предметите. След провала на този експеримент, той се опита да лепи пласмасови предмети върху дървената маса - което също е логично - може би и други предмети се привличат помежду си така, както магнитите и метала.

- Поигра на Iconoclasts.  Вече не натиска копчетата по хаотично безсмислен начин (макар да търси други бутони за управление от време на време, не ги търси из цялата клавиатура, както преди). Разбра, че натискането на бутони движи героя. Не разбира защо не може да премине през затворените врати.

Има проблем с това да различи бутоните за "наляво" и "надясно". Този проблем е донякъде аналогичен на това, че на катерушката не разбира, че трябва да започне с левия крак (защото най-ниската стъпенка е вляво) - винаги започва с десния и съответно не е много прецизен в движенията си. Просто драпа с крака и се надява това да го изведе нагоре (това, че уцелва стъпенките е по-скоро съвпадение), и по същия начин просто натиска стрелките в играта и се надява, че ще уцели правилната посока.

- Да бута собствената си количка е негово любимо занимание. В такива моменти не го интересува, че е на детската площадка, интересува го само бебешката количка. Забива я в някой бордюр, след което я дърпа обратно и маневрира сравнително адекватно. След играта с водата, това е второто му най-вълнуващо хоби. Всяко нещо, което е кръгло или съдържа въртяща се част, привлича вниманието му. Всичко, което е голямо и особено ако е на колела, е повод да бъде бутано.  Също така обича да върти волана на автомобила ни.

- Срамежлив е. Когато види непознати, се обръща на 180 градуса и се скрива. Единственото изключение са другите майки - по някаква причина ги третира като свои майки и се протяга към тях, за да го носят на ръце и пр. Като изключим това, е резервиран и към възрастните, и към другите деца. Поведението му рязко контрастира с това на няколко момиченца на неговата възраст, които протягат ръце да го пипат и прегръщат, докато той бяга от тях.

- Спазва забраните. След като разбра, че не бива да пипа чужди колички на площадката, се държи така, все едно че около тях има невидимо силово поле, което физически го блокира да се приближи повече от една педя. Макар че протестира и бурно изразява недоволството си от това, че нещо е недостъпно или забранено, все още не му минава и през ума да наруши забраните.

- Подреждане. Все по-често се забавлява с това да връща нещата обратно в кутиите, а не само да ги разпилява. Не е много прецизен и когато предметът е по-голям и трябва да бъде завъртян, за да влезе в кутията, следва разочарование и бурен протест срещу устройството на света. Най-добър резултат имахме с кутия с щипки, при което той разпиляваше и след това издирваше повечето щипки и ги връщаше в кутията.

- Говорене. Въпреки, че в този период бебето се интересува най-много от предметите, има малък прогрес и в говоренето. Като изключим постоянното бръщолевене на бебешки "език", попаденията му засега се свеждат до три неща:

• "Тя - тя!" - означава "Чао - чао!" и го използва, когато маха с ръка за довиждане. И обратното, когато той чуе от нас "Тя - тя!" или "Чао - чао!" също маха с ръка.
• Kогато подава предмети на друг човек, казва "На!"
• Веднъж, сочейки предмет, каза "То это?" - което подозрително напомня на "Что это?" ("Какво е това?"). На няколко пъти сочейки предмети, каза "Это" ("Това"), но все още събитието е твърде рядко, за да му се отдаде значение.

Все пак може да прогнозираме, че ще проговори на руски.

Понякога се забавлява с това да  издава звуци, които може да транскрибираме като "Д-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-н!" Забавлява се, когато и възрастните ги повторят. Това ми е интересно от гледна точка на това, че е напълно способен да казва "р" и е любопитно дали когато проговори, ще изпуска този звук от речта си.

Последни постижения

- завинтва и отвинтва капачки на буркани
- бърка си в носа
- имитира лоши мои навици (прочиствам си гърлото, когато съм нервен, или ръмжа - сьответно той започна да ръмжи по същия начин; сигурно мисли, че това е езикът, на който говоря?). надявам се да не усвои всичките ми тикове. изобрети лично свой ръмжащ смях, който използва само в мое присъствие.


- видя как си въртя главата за "не" и започна да си върти главата за забавление
- започна да се върти в кръг за удоволствие (лично негово откритие)

- написа първата си "книга" - поставен пред компютъра, предпочете да "пише" така както пише майка му, а не да играе или да движи мишката. въведе серия от букви, цифри и препинателни знаци. дори по случайност успя да съхрани книгата си във файл.

- наясно е с някои забранени неща и ги категоризира по признак. например, дръжката на чекмеджето, в което стои пепелта от печката, е "забранено". когато бяхме на гости на баща ми, видя че дръжките на чекмеджетата на бюрото му имат подобна форма и могат да се въртят по същия начин. предпазливо ги хвана и постоянно гледаше към Ксения, проверявайки каква ще е реакцията й. беше озадачен от това, че в този случай беше разрешено.

- вече не само взима, а и ни дава предмети (по свое усмотрение), за да види какво можем да направим с тях

- възторжено разпознава котки както на снимки, така и на сравнително отдалечени от действителността рисунки
- играе си умишлено с котката - провесва пред нея неща, които тя да се опитва да улови

Годинка

След два дни Бебо следва да навърши една годинка. Развитието му през последната седмица беше белязано от доста рязък скок (или поне отстрани изглежда така).
Имам доста впечатления, затова ще се опитам да ги подредя в групи.

Да поставим нещата по местата им

Освен обичайните деструктивни желания на Бебо, вече се забелязва и някакъв стремеж към конструктивност. Слага "шапки", т.е. накачулва случайно предмет върху предмет. Особено впечатлява това, че се опитва да поставя нещата по местата им.

• Играеше с капаци на тенджери, опитвайки се да сложи капаците върху тенджерите
• Слага неща обратно в кутиите им
• Престраши се да опита не само да взима обръчи от колчето на играчката, а и да ги нанизва обратно
• Постави обратно слушалката върху телефона (макар че я завъртя по нетипичен начин)

Предпазливост

Имам спомен, че когато съм бил може би на 4 годинки, бях открил как да казвам "р", но се тренирах тайно и не исках да я използвам пред хора, докато не съм убеден, че мога да го правя както трябва. Кой знае колко време щях да пазя това в тайна, но след няколко дни (или седмици?) ме дочуха случайно, докато се упражнявах.

По подобен начин Бебо не смее да опита нещо ново, ако не е сигурен, че има добър шанс да му се получи. 

Например, бяхме му купили една нова играчка, с пробити фигурки, закачени върху огъната тел (могат да се движат само по извивките на телта). Първата му реакция беше най-варварски да я тресе и обръща. Оставен сам, започваше внимателно да разучава преместването на фигурките. Но в момента, в който разбереше, че някой го гледа, се връщаше към обичайното си деструктивно поведение (в което се чувстваше по-уверен и сигурен) или демонстративно зарязваше всичко. Явно не желаеше да прави интелектуални експерименти, докато го гледат. Може би също като мен счита, че мисленето трябва да се осъществява в самота.

По-горе споменах, че се престраши да слага обръчи върху колчето. Подозирам, че и по-рано му беше хрумнала идеята, че обръчите могат да се закачат обратно - пресягаше се, поднасяше ги, но не смееше да ги пусне и да види резултата. (С неговата неразвита координация в момента има достатъчно голям шанс да не уцели). Сякаш изчаква идеята за нещо да отлежи, преди да тръгне да действа по нея.

Имитация

Може би най-добрата илюстрация за предпазливостта, за която споменах, е следната случка. 

Всеки ден, когато тръгвах за работа и когато се прибирах, му махах за довиждане (или пък за "здрасти"). Снощи се оказа, че веднага, след като съм отворил входната врата, секунди, преди да вляза, бебо ми е помахал.

- Веско, той току-що ти помаха, но сега се крие - каза Ксения.

След това го насърчи, движейки ръчичката му, да го направи и пред мен. И наистина, след насърчаването, той посмя да го направи сам.

Същата вечер Ксения започна да играе с Чуда (котката), провесвайки над нея някакъв предмет, който Чуда се опитваше да улови. Бебо много се въодушеви от играта им, взе една дрешка, отиде при Чуда и също я провеси над нея (но Чуда, разбира се, избяга, защото знае от опит, че човешкото бебе е опасно).

Накратко, изглежда, че през последните дни сякаш много по-добре разпознава действията ни и се опитва да ни имитира. Когато имитацията е неуспешна и не води до същия резултат като при нас (примерно не може да завърти пумпал или да накара топка да подскочи), Бебо се разстройва и мрънка. Може би за първи път ми просветна толкова ясно, че за да имитираш успешно нещо, трябва да го разпознаваш и разбираш достатъчно, т.е. дори "чистата" имитация не е никак малко постижение.

Експерименти

Вкъщи има две вертикални препятствия за Бебо: диванът, на който спим, и прагът (едно стъпало) което дели дневната от моя компютърен "кабинет". Качването върху тях е сравнително лесно за него, но слизането изисква различна стратегия: от леглото се спуска, обръщайки се с гръб и спускайки крака (наложи се да го научим на това), а от стълбата слиза като престава да ходи, и започва да пълзи, първо спускайки ръце (това го беше открил сам).

Тези дни за първи път го видях да се опитва да прави нещата наопаки: опита се да слезе от леглото, сякаш слиза от стъпалото (с ръцете напред, което би довело до това да падне и да се удари), и се опита да слезе от стълбата по метода, който ползва за леглото (обърна се с гръб и спусна крака назад, което няма особен смисъл, защото стъпалото е твърде ниско).

Експериментите не спират дотук. Вече не се ограничава до дивана и прага, а се опитва да се покатери върху всякакви предмети, които изглеждат, че стават за това - особено кутии. След като покри тенджерата с капака й, също се опита да се покачи върху нея.

Ревност

Преди няколко седмици Бебо започна да ревнува Ксения от мен: всеки опит да я прегърна му изглеждаше като опит да му я отнема. Той можеше да седи на другия ъгъл на стаята и да си играе с нещо, но видеше ли, че се присламча към нея, веднага хукваше към нас и се вкопчваше в крака й с протестни викове или протягаше ръчички нагоре към нея (превод: "вземи ме").

Това обаче не продължи дълго: изглежда разбра, че няма опасност да му открадна майката и вече не обръща такова внимание на това дали съм я прегърнал. А и по-пресните му изпълнения, които вече описах, го държат по-ангажиран с други неща.