През последната седмица Бебо неусетно се промени. Започна да ходи много по-бързо и уверено по земята (а по леглото, където се чувства в по-голяма безопасност, прави опити и да тича). Самият му поглед е станал някак си по-любопитен и възприемчив.
Аз също се промених - той започна да ми се струва много мило и сладко бебе, и най-накрая ме завладяха онези умиляващи настроения, които намирах за нелепи, когато ги проявяваха жена ми и сестра ми.
Преди няколко дни Бебо за първи път осъзна какво е това "забрана" и прояви първия си сериозен каприз. Досега винаги е ревал от страх, глад, скука или дискомфорт. Този път обаче, след като мишката на компютъра му беше отнета, той започна да мърмори с негодувание, и накрая се разрева с глас. Проумяването на факта, че не всичко на света е възможно и позволено, явно му дойде в повече.
След тази поредна екзистенциална криза, в която Бебо оцени по-добре мащабите на това колко се е прецакал, той вече не е същия. Когато му бъде отнет даден интересен предмет, той не забравя лесно това. Когато му се каже "Престани!" или "Спри!", той спира опитите си да се покатери някъде, но и започва бурно да недоволства. Например преградата, която сме поставили, за да не може да отива при входната врата, вече не е нещо, което просто си седи там. Той очевидно протестира против съществуването й и изглежда е наясно, че тя се намира там по наша воля. А мишката и клавиатурата на компютъра стават едни от най-интригуващите неща наоколо. Налице са всички предпоставки да започне да виси пред компютъра като нас... Остава надеждата, че в изблик на някакъв тийнейджърски бунт напълно ще се отдалечи от нашите мании.
