- Баба, защо даваш на мен шоколад? Мен боли коремче! Трябва първо да ям продукты [зеленчуци], а после да дадеш на мен шоколад!

- Ставай, тати. Ставай! Ех. Не можем да вдигнем тати. Може би трябва да принесем рычаг [лост]?

(Ксения я мързи да мие чиниите)
- Мама, трябва ти да измиеш чиниите! Тати е убит. Аз убил тати с мечите [мечовете], той не може да стане да измие чиниите.

[рита с крачета и гука като бебе] - Аз не искам да пораствам.
- Аз те обичам, Стоян - казва Ксения.
- Не! Ти мене не обичаш.

Стоян вече е в състояние да проведе сравнително дълъг разговор с непознат и непознатият да го разбере без да се налага превод. Опитва се да разделя и българската граматика и речник от руския, понякога в прекалена степен - напр. това, че неударените "а" се превръщат в "о" доведе до това, че според него "банан" на български е "бонан".

Генерализации

- Аз бягам и скачам. Всичките деца могат да бягат и скачат?
- Не, не всички. Някои си нямат крака.
- Не е честно така да говориш!

- Ние се возим на метро. Всичките хора могат да се возят на метро и на автобус?

- Мама мен обича и Веско мен обича. Всичките родители мене обичат.

(like-вам във facebook съблазнителна снимка на бивша колежка на фона на морето)
- Тати, какво правиш?
- Харесвам картинката.
- Тати, ти харесваш хубава картинка на водата?

- На мене тъжно.
- И на мен ми е тъжно, Стоян.
- Но защо? Аз тебе обичам!

- На мене тъжно. Ей, бебе! Няма да ми се смееш!!!

- Не пипай бебето! Това е мое бебе!

Театър

Стоян си играе с някакви играчки - рицари
Рицар 1: - може ли тебя да убия?
Рицар 2: - не, я казвам няма да ме убиеш!
Рицар 1: - (плаче) Но аз искааам...

Принципно има някакъв период, в който децата се научават да говорят за себе си от трето в първо лице, както и усвояват произнасянето на буквата "р".

Този период при Стоян беше толкова минимален, че сякаш направо не съществуваше. Буквата "р" можеше да произнася още преди да проходи; после забрави как се прави това и като започна да говори, я пропускаше, но това не продължи повече от няколко месеца. В момента я произнася по-скоро като английско "r", но не я пропуска.
Доста по-впечатляващо беше, че използваше правилно думата "аз" и на руски, и на български, още в самото начало на ораторската си кариера. Разбира се, няколко месеца говореше за себе си в трето лице, но едновременно с това ползваше и първо лице (макар и по-скоро при готови фрази от типа на "аз съм не искам").

Дълго време не се представяше като "Аз съм Стоян" и не искаше да поздравява хората, но за сметка на това разиграваше театри с играчките си "Здравей, аз съм Макуийн." "А аз съм Мейтр". Най-накрая се престраши да ползва този тип поздрави и в истинска ситуация.

Останалата част от текста е защитена с парола

Стоян вече не е Квазиутап

"Може ли да сложиш бебенцето да спи при мен?"

От много време не съм писал тук, главно защото вече приемам Стоян за пълнокръвна личност, и въпреки че той изненадва всеки ден със своите идеи, шеги и прозрения, вече нямам мотивацията да ги записвам.

Начинът, по който Стоян опознава света напомня за начина, по който извънземно се учудва и прави допускания за всичко около себе си (мога ли да взема луната? в моя корем защо няма бебе?), и тези допускания са доста адекватни, предвид това с колко малко информация разполага.

През февруари Стоян особено ме впечатли с това как той създава страничен коментар за себе си - например когато се страхува, си казваше "Спокойно, Стоян!". Когато се оказваше, че е нямало причина да плаче, си казваше "И че орал?" ("И за какво рева?"). Разбира се, това бяха реплики, които е чул от нас, но начина, по който ги ползваше, беше много интересен. Впрочем всяко нещо, което сме му казвали, може да бъде използвано срещу нас, например:

- Тати, хайде да скачаме.
- Не искам.
- Но трябва!

На 30-ти май тази година се роди второто ми дете - Петър. Стоян го прие с голяма радост и обич, което много ме изненада. Изненадан съм да видя това, може би защото всички в "семейството", в което съм израснал, живееха в неспирен конфликт, и съответно и сестра ми и аз бяхме в конфликт.

А Стоян обясняваше на бебето как ще го заведат у дома, и как ще си играят, и тепърва му предстоеше да разбере, че бебетата нищо не умеят. Но въпреки че бебето не можеше да се възползва нито от храната, нито от играчките, нито от забавленията, които той му предлагаше, Стоян не се разочарова и каза, че ще го чака да порасне по-голям.

P.S.
Мислех да закрия блога с един последен пост, макар че никога досега не съм затварял блог. Изречението от последния абзац обаче стои отворено по много хубав начин, така че ще се въздържа.

Умозаключения

Ксения се кани да гризе ушенцето на Стоян:

- не токай Стоянчо ухо!

- ам-ам-ам

- не токай Стоянчо ухо! это не еда!

- ам-ам-ам

- не токай! посушай, Стоянчо ухо это не еда!

(Не пипай! Слушай, ухото на Стоянчо не е храна!)

- Не вака! Еще не дует и не капает.

(Не искам качулка! Не духа и не капе все още.)

Барабаня по гърба на Ксения, за да я масажирам:

- Не тупай мама! Мама болит! Мама не бабан! Брыс! Я сказала!

("Не тупай мама! Мама я боли! Мама не е барабан! Махай се! Казала съм ти вече!")

Дълги изречения

Забавни:
- Помо[ш]т, помот! (иска някой да го издърпа на леглото, накрая се издърпва сам). [С]пасибо, Стоян (благодари на себе си).
- Стоян скок! Б[р]аво, Свети! (“Стоян” в компютърната игра скача, управлява го Свети).
- Чакаме мамата. Ето го мамата!

Изречения:
- Иди с’час покажу. (След като не успявам да разбера негово обяснение, ме води на конкретното място - “Ела, сега ще ти покажа”)
- Не взимай Стоянчо.
- Достань воду.
- "Аз съм Макуин." "Аз съм Метр". "Аз съм Стоянчо самолет" (говори от името на играчките си, представяйки ги една на друга като при запознанство).

“Папа, пойдем на кухню готовит и кушать” ("Татко, да ходим в кухнята да готвим и да ядем.")
И... рекодно дълга поредица от смислени изречения:
“Че-то крутится. Мама готовит. Пойдем покажу что там мама делает.” (Нещо се върти [става дума за миксера]. Мама готви. Ела да ти покажа какво прави мама там.”

Но най-страшното е появата на въпроса "Почему?" ("Защо?")
- Тати, ставай! Тати не става. Тати, почему?

Животът вече няма да е същия.

Театър

Стоян достигна до съвременните принципи на правото, а именно, че човек принадлежи на себе си:
"Не пипай Стоян. Това не твой Стоян!"

Понякога бедният речник води до интересни сравнения:
"очи - сополи" = сълзи


Филмът "Колите" го вдъхнови допълнително да прави театър с колите си. Храни ги с бисквити, води ги да пишкат, кара ги да разговарят.
Една от последните сцени - големите коли (родителите) отиват навън, а малките коли остават и плачат. Или пък всички коли отиват до магазина, за да купят нещо.