- Баба, защо даваш на мен шоколад? Мен боли коремче! Трябва първо да ям продукты [зеленчуци], а после да дадеш на мен шоколад!

- Ставай, тати. Ставай! Ех. Не можем да вдигнем тати. Може би трябва да принесем рычаг [лост]?

(Ксения я мързи да мие чиниите)
- Мама, трябва ти да измиеш чиниите! Тати е убит. Аз убил тати с мечите [мечовете], той не може да стане да измие чиниите.

[рита с крачета и гука като бебе] - Аз не искам да пораствам.
- Аз те обичам, Стоян - казва Ксения.
- Не! Ти мене не обичаш.

Стоян вече е в състояние да проведе сравнително дълъг разговор с непознат и непознатият да го разбере без да се налага превод. Опитва се да разделя и българската граматика и речник от руския, понякога в прекалена степен - напр. това, че неударените "а" се превръщат в "о" доведе до това, че според него "банан" на български е "бонан".

Генерализации

- Аз бягам и скачам. Всичките деца могат да бягат и скачат?
- Не, не всички. Някои си нямат крака.
- Не е честно така да говориш!

- Ние се возим на метро. Всичките хора могат да се возят на метро и на автобус?

- Мама мен обича и Веско мен обича. Всичките родители мене обичат.

(like-вам във facebook съблазнителна снимка на бивша колежка на фона на морето)
- Тати, какво правиш?
- Харесвам картинката.
- Тати, ти харесваш хубава картинка на водата?

- На мене тъжно.
- И на мен ми е тъжно, Стоян.
- Но защо? Аз тебе обичам!

- На мене тъжно. Ей, бебе! Няма да ми се смееш!!!

- Не пипай бебето! Това е мое бебе!