Стоян реве... защо? Защото неговата кукла-бебе "наужким е умряла наистина".

Гледахме "Добрият динозавър" със Стоян и доста ме впечатли, че вече на 4 години разпознава добре филмовия език. "Това беше сън". "Това беше спомен" (въпреки че беше пропуснал момента, за който се отнася спомена, тъй като се измъкна да ходи до тоалетна).
От друга страна, гледането на пластелинена анимация и ЛЕГО скулптури го накара погрешно да заключи, че и в компютърните игри и филми всичко е направено от много малки парчета Лего.

Петър впечатлява с това, че прави неща като това да вземе ключовете и заедно с панталона, към който са закачени, да ги занесе до столчето, което е сложил под бравата и да се опита да я отключи. Или пък че се опитва да сглобява конструктор, или да си направи стълба от кутийки. Доста по-деен от Стоян на неговата възраст е.
Първата му дума, също както и на Стоян, беше "бапа" (лампа) - не знам защо и двамата се впечатлиха от това. Мисля, че владее и неща като "дай", "айде", "титя", "мама", "ням-ня", "не - не". Но като цяло не ги използва много и не е разговорлив, въпреки общителната си усмивка и факта, че разбира някои прости инструкции.

септември 2015

- Защо Лара Крофт няма деца?
- Тя си няма мъж, Стоян. Децата не могат да се получат без баща.
- Но тя има един дядо, който живее в къщата й. [има предвид иконома]

(гледайки сусамка с нарисувано сърце, а върху него - надпис "20 g")
- Мамо, защо сусамката дава 20 енергия?

Закачам се със Стоян без никакъв повод:
- Аз съм прав, а ти не си!
- Не! Нееее! Аз съм прав!! Аз!!! - крещи той, замълчава, замисля се, и после спокойно добавя: - Но понякога аз греша, а ти си прав.

Преди няколко дни съм му обяснил какво е "авариен изход" (ако вратите на автобуса не се отварят, може да се разбие прозореца и да се излезе през него).
Гледам го, че упорито прескача оградите на детските площадки, когато си тръгва.
- Защо ги прескачаш, Стоян?
- Това е авариен изход от площадката.

- Мамо, не щипи героя!

Страшна история

Слушай, бабо, да ти разкажа една много страшна история:
Котенцето и кученцето седели на полянката.
Динозавърът излязъл от планината и изръмжал.
- Р-р-р-р-р! Р-р-р-р-р-р-р!!!!
Котето и кученцето се изплашили.
А хората в града си казали:
- Що за шум е това?
КРАЙ
(история, изцяло измислена от Стоян).

Друго нещо, което обича да прави, е да завършва познати стихотворения по необичаен начин. Например:

- Наша Маша громко плачет -
уронила в речку мячик.

става:

- Наша Маша громко плачет,
потому что... толстеет!

Петър може да откопчава памперса си, дори и ако е закопчан на гърба му. Не ми е известно бебе на тази възраст (годинка) да прави нещо подобно. Като цяло е доста по-любопитен и прави повече бели, бърка в чекмеджета, в които изрично му е забранено да пипа, интересува се от контакти, все неща, които Стоян не е правил.

Стоян наскоро се направи на майка. Пъхна една кукла - бебе под тениската си и каза: "Аз ще раждам. Вруууум, карам до болницата. Родих бебето. Измийте го, че цялото е в кървища."

Стоян също така започна да рисува. Засега има 2 творби, които са ми известни: "Телевизор с лице" и "Паяк".

Черен хумор

Баба Маша е на 90 години и редовно дава на Стоян вафли и шоколад.
- Мамо, а баба Маша колко дълго ще живее? - пита той.

След гледане на научно-популярни филми за животните - Стоян е взел фигурка на мечка.
- Мечката трябва да набере килогорами [за зимата]! Сега ще изяде лисицата! Сега ще изяде таралежа! Сега ще изяде и другите животни!!! Добреее. Мечката набра килограми.

- Хайде да бягаме, тати!
- Не може, твърде съм стар.
- Не си стар! Трябва мнооого пъти да живееш за да станеш стар!
- Изморен съм.
- Но ти спа тази сутрин!
(нямаше как да му възразя и трябваше да бягам с него)

- Тати, вие нали няма да умирате скоро?

Междувременно, при Петър...
Петър разпозна лице от картинка върху тениската ми.
Петър реагира правилно на "остави това на мястото му", "остави това откъдето си го взел".

Авторът

25.VI.
- Защо устата на хората е на главата? - замисля се - Авторът ли така е решил да ни направи?

18.VI.
У Светы тръндец, потому что у нее папа болеет.
У Светиного папы есть краб в животе.

19.VI
Стоян: Мама, я покакал!
Ксения: Хорошо, а че в темноте сидишь?
Стоян: Потому что я же герой.

Аналитична аналитичност

Едно от най-характерните за мен качества е неспирното, постоянно мисловно предъвкване и "дефиниране" на неща, които са очевидни и интуитивно ясни, и следва да бъдат пропуснати, защото имаш по-важна работа. Например "какво е това 'хумор'", "как е конструирана тази шега?", "как се заплитат такива орнаменти?", "защо тези форми и този материал са приятни? какво стои зад тях?", "защо е добре да е добре, а е зле да е зле?", "смислен ли е смисълът?", накратко, един куп безсмислени и ненужни анализи всеки ден, които парализират нормалната ми дейност и са характерни за хората с обсесивно - компулсивна личност (да не се бърка с обсесивно - компулсивно разстройство).

Това ми качество ми пречи да чета книги (някъде след 17-тата ми година стана нетърпимо).
Със съжаление установявам, че Стоян прилича на мен и при това няма откъде да е видял или чул как разсъждавам, защото това просто са неща, за които никога не говоря и не изразявам навън, освен чрез разсеяност и мълчание.

За разлика от другите деца, неговите въпроси сравнително рядко са "Защо?" и "Какво е това?". Те плашещо често са за неща, които вече разбира. Например, отива да се похвали на майка си за нещо, след това се връща при мен и казва:

- Аз се похвалих на мама. Тати, какво значи "да се похвалиш"? Обясни!

Повечето му въпроси са в този дух. Много конкретни, за нещо, което вече знае, и изискващи ясна дефиниция с думи.

"Ще си хвърляме топката един на друг. Какво значи "един на друг"? Обясни!"
"Тати, аз се засмях. Какво означава "да се смееш"? Обясни!"
"Тати, жаден съм. Дай ми вода. Какво означава "жаден"? Обясни!"

Често му казвам "Ти обясни" и той обяснява, доколкото може, или повтаря искането си да обясня аз, ако темата е твърде абстрактна за четирите му години.

Гледам едно малко копие на същия шаблон, който стърже в главата ми всеки ден. Най-плашещото е, че няма откъде да е видял затлачените ми вътрешни "разсъждения". Което води до страшната идея, че предаваме на децата си повече, отколкото си мислим.

Имаше и забавни неща, които направи този месец, но след като написах това, направо не ми е до шеги.

Петър 1 yr apdate

Петър проходи преди около седмица. Направи го по-късно от Стоян. Стигна до бутилка бира и я грабна, което, предполагам, може да бъде изтълкувано като неофициален прощъпулник.

Също така, започна да ходи и да дрънчи с дрънкалката, изпитвайки видимо удоволствие от това, че разбира, че дрънченето е предизвикано от него.
И най-накрая, с радостно ръмжене ми донесе един чехъл, с който се опита да ме почерпи.

Продължава да е много жизнерадостно бебе (за разлика от Стоян на неговата възраст). След 10 дни ще навърши 1 годинка.

Роли

12-ти септември 2014
Тъй като ме няма у дома, Стоян вместо на мен се оплаква на бебето от решенията на майка си:
- Бебо, бебо, мама не дает мне басеееейн!

17-ти декември 2014
- Стоян, какво правиш? Не го бий!
- Не, аз просто много силно го милвам.

9-ти януари 2015
Стоян за малко не купи hint-ове за 60 лева. Добре че дойде да ме пита какво да прави със странния popup, вместо да продължи да цъка по бутоните. In-app purchases are evil.

март 2015
- Кое ти харесва повече - Quake или Commander Keen?
- Коейк.
- Защо не Commander Keen?
- Защото е много... скучна!
- Но Commander Keen e за деца, а Quake не е за деца.
- Какво говориш, татииии! Неправилно говориш! Неправилно!

Играехме (по негова идея) игра, в която аз се преструвам на него, а той - на мен.
- Но аз не искам да ходя на детска градина-а-а. - казвам аз
- Но трябва да отиваш! Хайде! Аз ще нося те! - казва той, и т.н.
Може би вече се чувства достатъчно сигурен в идентичността си, за да предлага сам толкова екстремен вид театър. Преди винаги се плашеше и настояваше "Не! Аз съм Стоян!" при опит да му се каже, че в момента е шофьор или играч или нещо друго. А може би просто театърът е нещо, което от край време възприема като сигурна зона.

Беше доста забавно, докато се преструваше на мен.
Така според него протича работния ми ден:
"Отивам на работа. Сядам на компютъра.  (седи пред една възглавница) Сега ще избегна! Стрелям! Крия се! Стрелям! СПЕЧЕЛЯХ!! Тати, виж! От компютъра излизат пари! Вземах парите! Доообре. Сега отивам до магазина да купя храна и шоколади и играчки. Отивам у дома."
Успял е да запълни празнините в познанието си за деня ми доста добре.

3-ти април 2015
- Трябва да пия вода, за да не умрявам.
- Нямам повече здраве, трябва сега да умрявам. (повлияно от Принца на Персия).

Стоян помолил майка си да направят катапулт - тя направила от тенджера, поиграли. После решил, че тенджерата е барабан, а накрая я обявил за гърне и "наакал" там играчкови "аки-аки" (легота).

април 2015
- Мамо, ти помниш ли когато беше малка и аз бягах пред теб и натисках бутоните на асансьорите [преди ти да успееш да ги натиснеш], а ти ревеше?
- Когато съм била малка, теб не те е имало, Стоян.
- Но на мен ми се присъни така!

- Мамо, разкажи ми история за лека нощ.
- Не мога да разказвам истории, Стоян.
- Тогава аз ще разкажа ти история за момичето, на което паднал шкаф.
Имало едно момиче и един шкаф. Някой минал и бутнал шкафа и той паднал върху момичето. Момичето заплакало и повикало баща си и дядо си да вдигнат шкафа. Край. [не съответства на нещо от действителността]

Стоян вече прави доста сериозна разлика между "истинско" и "фалшиво, играчково" и често говори за тази разлика.

Жестоки уравнения

Обясних на Стоян, че хората порастват, остаряват и умират, и това важи и за него.
- Но аз не искам да умирам - каза с треперещ глас той - Аз искам да съм Стоян!
- Добре. - казах му и той веднага се успокои и забрави за проблема. Сигурно е решил, че зависи от мен и че държа положението под контрол.

***

Междувременно, Петър все още пълзи, и се изумява от странните свойства на действителността, а именно:

• не можеш да вземеш нещо, което стои върху масата, ако бъркаш с ръка под масата - ръката не преминава през повърхността.
• не можеш да вземеш нещо, ако вече си взел нещо друго и си свил юмрука си около него
• не можеш едновременно да държиш нещо в свития си юмрук, без да го пускаш, хем да го изядеш

***

Пуснахме Стоян пробно на детска градина и той се вписва перфектно, за разлика от мен на неговата възраст.

Философски въпроси

Стоян наскоро навърши 4 години и сега за първи път мога да кажа, че можем да проведем напълно сериозен разговор и да се договорим ясно за нещо. Веднъж за малко не купи hint-ове от една игра за 60 лева. Добре, че дойде да ме пита какво да прави със странния popup, вместо да продължи да цъка по бутоните.


Мислех, че детето няма някакъв специален талант, но тъщата ми обърна внимание, че е прекалено философски настроен и може би това е специалния му талант.
Не съм записвал забавните му прозрения, които прави всеки ден, така че много от бисерите му са загубени.


декември 2014

"Какво има вътре в стените?"

"Облаците се появяват от труба [комин]. Нарисувай на къщата труба, от която да появят се облаци."

"Желетата в телефона живеят, а чудовищата от Коейк живеят в компютъра."


януари 2015

(правя ниво за играта си)
Тати, ти стройш Коейк?

(на детската площадка)
Тези решетки се отварят като натисна бутона ей-там. Оф. Решетки не отварят се. Това не са истински решетки като в Коейк.

(Стоян беше наказан в ъгъла заради това, че издраска 3 стени в къщата с моливи и сега се опитва да си го върне)
Ей, тати! Защо ти пиеш от моята чаша? Веднага отивай в ъгъла. Ще стоиш там шест недели!

февруари 2015

Стоян:
"Локвата има предназначение..."
Ксения:
"Локвите нямат предназначение, принципно не трябва да ги има изобщо, но тротоара не е равен, затова се появяват."
Стоян:
"Не, чуй ме, мамо! Когато вали дъжд, си слагаш гумени ботуши и скачаш в локвите. Ето за това са предназначени."