Стоянчо бълнува нещата, които е виждал през деня, например:
- Коте!
- Лау - лау! (куче)
- Кай! Кай! (край, приключва нещо приятно)
- Ой, ой! (безпорядък)
- Мхм... - отговаря му Ксения, също спейки.
***
Според него "кола" значи колело (цилиндър, нещо, което се върти, включително центрофугата на пералнята), а "пой" (съкратено от руското "поезд") е равносилно на трамвай, влак, автобус, и автомобил.
По коледа майка ми и сестра ми му подариха сметало и майка ми се опитва да го учи да брои:
- Едно, две, три, четири! - казва тя и отмята кръглите зърна на сметалото.
- Не! - пламенно възразява той. - Кола, кола, кола, кола!
***
Според него "къда" значи "вода" (не може да произнася "в").
- Во-да. - казвам му аз. - Во-да.
- НЕ! - отсича той. - Къда!
***
Ксения му забранява да си играе в мивката, защото я ползва.
- Папа! - идва той при мен, жално, жално. - Папа! Къда! Не къда!
***
Минаваме покрай лавка за закуски, затворена.
- Ням-ням - не! Ням-ням - не! - обяснява ни той. - Няма! - и разтваря ръчички.
***
Излизаме от метрото по стълбите, вместо по асансьора, с който е свикнал.
- Не там! - поправя ни той. - Не там!
Квадратна формичка не влиза в кръглата дупка. Вместо да се ядоса и да разхвърля всичко (както правеше в началото), той само замислено промълвява:
- Не там. - и опитва в друга дупка.
***
Не знам откъде стана толкова подреден.
Тази случка е от началото на месеца, забравил съм да я напиша.
Взима котешка храна от пода и аз си мисля, че ще тръгва да я яде. Но не. Отива при паничката на котката и внимателно й я оставя.
Няколко месеца след като опита първата си храна, Стоянчо престана да яде неща, които не са за ядене (и което не сме потвърдили, че са за ядене). Може би причината е, че никога не сме го хранили с пюрета, и винаги е ял части от нашата храна, с нашите прибори.
Впрочем, бяхме му взели детска вилица и лъжица, с разноцветни гумени дръжки. Той веднага ги определи като фалшификат. Прие като компромис единствено малки вилица и лъжица, но метални като нашите.
Може би това, че доколкото е възможно, ни е равен, го кара да бъде 1) подреден, 2) да не проявява големи капризи, 3) да не яде неща, които не са за ядене.
Когато се изцапа, отива да вземе мокра кърпичка и да си изчисти ръцете. Това е решение, което е взел сам. А преди 10 дни бръкна в една кална локва с ръкавиците си. Беше изумен от резултата - опитваше се отчаяно да изтрие калта от ръкавиците. Никой не му е казвал изрично, че трябва да бъде чист. Налага се усещането, че той по начало иска да ни сътрудничи.
***
Върху леглото (любимо място за игра) сложи две твърди възглавници една върху друга и започна да се катери върху тях и да скача от тях, приземявайки се по дупе върху матрака.
Всеки скок и всяко приземяване бяха последвани от коментар:
- О, йе!
[туп!]
- О, йе!
***
За една седмица се научи да скача. В началото на седмицата скачаше на място, а в края й вече можеше да се придвижва напред с подскоци. (Допреди този прогрес скачаше единствено върху леглото с идеята, че трябва да се приземява не на крака, а по дупе, което на пода не беше приятно).
No comments:
Post a Comment