Дългият път до красноречието

Преди няколко дни котката одраска Стоянчо, докато той размахваше пръчка към нея. Това породи изключително смислена поредица от думи от негова страна:

- Коте, не! Вава! ("вава!" значи "боли!"). Вава! Не така!

________________________________

Вече сериозно се интересува от това какво правя на компютъра и редовно ме навестява. Понякога си поръчва:

"Пам!" = поиграй на играта с "пам" ("пам" значи "топка", а играта е Ballance)
"Оп! Оп!" = пусни Gangam Style
_____________________

Вчера убедих Ксения да отиде до магазина и да ни остави заедно. След десет минути пред компютъра той осъзна, че Ксения я няма. Вместо да се разреве (както би направил преди 8 месеца), той каза:
- Титя! [цица]. Мама! Мама! Къде? - и посочи прозореца.
("Къде" в зависимост от контекста може да значи и "заведи ме там, където ти соча"). Той познава околността и допускам, че дори би могъл да я намери.
- Мама отиде да купи ням-ням. - обясних му. - Ще се върне. Чакай.
- Такай! - каза той и ме погледна с поразително разбиране.
Започна да се люлее на дървеното конче и да си играе с някакви играчки. След пет минути пак каза:
- Мама? Мама? Къде! Титя! Мама? Къде?
- Мама отиде да купи ням-ням. - обясних му пак. - Ще се върне. Чакай.
Той пак започна да играе, без дори да опитва да реве. И в крайна сметка след 40 минути и 5-6 повтаряния на горното обяснение, той най-спокойно я посрещна. Допускам, че можехме да направим това по-рано.

__________________________

Рядко назовава предметите с имената им, но вече и не ги сочи с мучене така често, като преди.
Обикновено казва:

- ТоВа! Там! ТоВа! - като по доста забавен начин натъртва сричките.