Забранено

През последната седмица Бебо неусетно се промени. Започна да ходи много по-бързо и уверено по земята (а по леглото, където се чувства в по-голяма безопасност, прави опити и да тича). Самият му поглед е станал някак си по-любопитен и възприемчив.

Аз също се промених - той започна да ми се струва много мило и сладко бебе, и най-накрая ме завладяха онези умиляващи настроения, които намирах за нелепи, когато ги проявяваха жена ми и сестра ми.

Преди няколко дни Бебо за първи път осъзна какво е това "забрана" и прояви първия си сериозен каприз. Досега винаги е ревал от страх, глад, скука или дискомфорт. Този път обаче, след като мишката на компютъра му беше отнета, той започна да мърмори с негодувание, и накрая се разрева с глас. Проумяването на факта, че не всичко на света е възможно и позволено, явно му дойде в повече.

След тази поредна екзистенциална криза, в която Бебо оцени по-добре мащабите на това колко се е прецакал, той вече не е същия. Когато му бъде отнет даден интересен предмет, той не забравя лесно това. Когато му се каже "Престани!" или "Спри!", той спира опитите си да се покатери някъде, но и започва бурно да недоволства. Например преградата, която сме поставили, за да не може да отива при входната врата, вече не е нещо, което просто си седи там. Той очевидно протестира против съществуването й и изглежда е наясно, че тя се намира там по наша воля. А мишката и клавиатурата на компютъра стават едни от най-интригуващите неща наоколо. Налице са всички предпоставки да започне да виси пред компютъра като нас... Остава надеждата, че в изблик на някакъв тийнейджърски бунт напълно ще се отдалечи от нашите мании.

Генератор на хаос

Стигна се до положението, за което всички родители ме предупреждаваха. Бебо е на етап, на който увеличава хаоса във Вселената. Всеки един шкаф или чекмедже биват отворени, а съдържанието им се озовава на земята. За късмет засега се пази от печката, когато в нея е запален огън - мисля, че някак успях да му демонстрирам, че не е добра идея да я приближава.

Но не мислете, че е поумнял твърде много. Наскоро отвори едно чекмедже, пропълзя под него, понечи да се изправи и удари главата си в дъното на чекмеджето. Помрънка малко, пак започна да се надига и пак удари главата си в отвореното чекмедже. Последва нова вълна недоволство и трети опит за изправяне на същото място. След третото удряне на главата Бебо вече реши, че е време за оглушителен рев.
Сигурно в крайна сметка постъпва оптимално на ситуацията си, защото знае, че Ксения не може да издържи на рева му и веднага хуква да решава проблемите му, за разлика от мен - безсърдечно и безмилостно наблюдаващ го както се наблюдава мишка в лабиринт.

Малката рибка

Този месец Ксения купи една гумена книжка - "Малката рибка" - която е идеална за бебета, тъй като издържа на хапене, лигавене, мачкане, дърпане, и дори става за игра във вода. Интересна подробност е, че макар че е на български и е поръчана от българското издателство "Фют", книжката е отпечатана в Китай.

Но както и да е, да не се отклонявам. Историята в книжката започва с това, че малката рибка се сдухва, че е дребосък и завършва с това, че тя научава, че един ден ще порасне и ще стане голяма рибка.

"Освен ако междувременно не умре" - пояснявам аз на Бебо. За щастие той все още не е в състояние да разбере какво му казвам.

Вместо да му чета историята (което на този етап е безсмислено), се опитвам да му соча приликите между големите и малки костенурки, големите и малки морски кончета и прочие. Положителен ефект, който се наблюдава е, че се опитва да ги вземе с ръка, което може би означава, че ги отличава върху страницата. (Други не особено солидни неща, които безнадеждно се е опитвал да вземе с ръка досега са слънчевите зайчета по стената и течащата вода от чешмата).

Бебо и аз

Бебо си мисли, че когато скрия топчето под непрозрачна чашка, то изчезва завинаги. Следва горчив плач. Правя нов опит да му помогна да разбере - този път слагам топчето под прозрачна купа. Това вече не е толкова объркващо, той я вдига и го взима. След известно време Бебо разбира, че няма значение дали съдът е прозрачен или не и успява да вдигне два пъти поред две непрозрачни чашки с топчета под тях. След това обаче демонстративно си тръгва, може би казвайки на бебешки нещо от рода на "Айде стига толкова за днес, това е тежък умствен труд все пак".

Отношението ми на хладнокръвен експериментатор, който поставя проблеми за решаване пред бебето рязко контрастира с това, което прави сестра ми - гушка го, повтаря му колко го обича, докато на Бебо не му писне да бъде държан като кукличка и не поиска да ходи или да играе - нужда от интересна дейност, която изпълнените със задушевна обич роднини не могат да разберат.

Не че бих се нарекъл добър баща. Трябва да призная, че се отнасям твърде снизходително с Бебо. Веднъж, още докато беше много малък, той започна да върти продълговат предмет в ръцете си, при което започна да се самоудря по лицето. Това го ядоса и той започна да се самоудря все повече и повече, ревейки все по-силно и по-силно. "Колко си глупав, Бебо, не разбираш ли, че сам си вредиш...", мисля си аз, но дали не съм постъпвал по същия начин? Нима не се е случвало да изпадна в състояние на безсмислен гняв, от който в крайна сметка страдам самия аз?
Или пък един друг проблем - на Бебо му се спи, но не може да заспи сам, върти се, преобръща се и мрънка недоволно. "Ех, че глупаво бебе" - мисля си пак аз - "спи му се, а не знае как да заспи." Но дали аз в действителност съм по-различен? Вярно, че принципно заспивам много лесно, но ако имам главоболие или съм пил кафе, или е горещо, или съм обсебен от прекалено много впечатления и идеи, натрупани през деня, аз също не мога да се успокоя да заспя, и също се въртя в леглото.
А що се отнася до това, че Бебо не разбира, че топчето не изчезва, когато бъде скрито от чашка... Всеки има неща, които не вижда. Ако не си се учил да рисуваш, няма да видиш анатомията зад човешките движения и изражения. Ако не разбираш от математика, един куп процеси и явления изглеждат напълно хаотични и неразбираеми (а някои за по-удобно им намират конспиративни или религиозни обяснения). И така нататък. Със сигурност съм интелектуално сляп за много процеси.
Затова трябва да си напомням да не съдя Бебо по този начин - ако същите сурови критерии бъдат приложени към мен, няма да ги покрия.

Еволюционни алгоритми

Стоян сравнително бързо оправда името си, но макар че се изправяше лесно, пълзенето беше единствения му метод на придвижване. От близо месец насам се научи да ходи, без да бъде държан за ръце или приучаван по някакъв начин (като изключим това, че има възможността постоянно да ни гледа как ние самите ходим).
Вече ходи сам, но главно за удоволствие и на кратки разстояния. Когато иска да стигне някъде бързо и ефективно, предпочита да пълзи.

Сред родителите ми цари някакво нетърпение да го видят как престава да пълзи и започва да ходи за постоянно. В това няма особен смисъл: макар че ще върви като човек (неволно си спомням заглавието "Те вървяха като хора" на Саймък), и че носи сьответните дрешки, това не го прави все още съзнателно същество, така че какво ще промени това? Нека си пълзи, сега му е паднало.

Доста познати се хвалят и с това как бебетата им са проходили без да минават през стадия на пълзенето. А пълзенето е много полезен стадий, през който да мине едно бебе, и не бива да му се пречи да премине оттам като бъде насърчавано (принуждавано) да ходи, преди да е готово за това. Едно бебе, което не е пълзяло, пази по-трудно равновесие, не се пази, когато пада, вероятно има повишен риск да развие гръбначни и ортопедични проблеми.
За мен най-доброто доказателство, разбира се, е виртуалното - при опит да се обучат роботи да ходят (с помощта на еволюционни алгоритми), роботите, които се научили най-бързо и ефективно, първо са имали възможността да пълзят. При пълзенето им се налага да решават поне един проблем по-малко (балансирането). Ето една статия по въпроса:
http://www.popsci.com/technology/article/2011-01/evolutionary-robots-learn-crawl-they-walk

Друга сравнително прясна новина е, че Бебо вече си има поне два зъба. Ще може да гризе краставици, домати, кайсии, бисквити и пр. с по-голяма ефективност от преди. Впрочем пропуснал съм да разкажа хранителните му навици в записките си за последните месеци, главно защото ги считам за битовизъм, но нека да бъда изчерпателен все пак.
Бебо не консумира бебешки пюрета. Вместо това му дадохме да се занимава със зеленчуци и плодове и той дори малко подобри фината моторика (в началото главно ги изпускаше и размазваше навсякъде). Така или иначе бебето се опитва да изяде всичко (веднъж за небцето му дори беше залепнало парче картон), нека поне да пробва да яде истински неща. И наистина, когато преди няколко месеца за първи път опита кайсия, беше голяма драма за него, че я изпусна - загуби първото нещо в живота си, което му беше вкусно. Добра илюстрация на будисткия принцип, че желанията предизвикват страдание.

Това е в общи линии, сравнително скучно и безинтересно, наистина, но все пак трябва съвестно да поддържам този блог.

P.S. Тук можете да видите филмче с това как ходи. Най-накрая изяжда камерата (предполагам).

Въображаемата опора

Както каза един мой приятел за своето бебе, "Към осмия месец се очовечи и заприлича повече на момченце, отколкото на бебе". Колко добре формулирано. И така, в началото на осмия месец Бебо се научи да пълзи много бързо и да се изправя сам, държейки се за невисока опора (5 сантиметра висока опора е достатъчна). С други думи, "качи strength и agility", както се изразиха колегите.

Има няколко интересни неща за отбелязване около целия този процес. Първо, откакто започна да се изправя с чужда помощ  (вкопчен в пръстите на друг човек) през май, Бебо реши, че стоенето прав е единствената достойна и заслужаваща си позиция. Това беше едно от нещата, които го затрудняваха да се научи да пълзи. Той възприемаше самото стоене на четири крака като преход към изправяне на два. Сьответно се опитваше да се изправи, а не да се движи.

Е, в крайна сметка се научи да се преобръща, да сяда, да застава в позиция за пълзене, и да пълзи бързо, стремейки се да оскубе котката (която все още мисля, че го превъзхожда по интелект). Оскубана, котката се оттегляше с грациозно достойнство. Но когато Бебо реве, тя винаги идва да го утешава, галейки се в него и мъркайки. Наистина не мога да разбера защо, предвид страданията, които й е причинил. Ксения твърди, че тя разбирала, че той бил "човешко коте". Да, бе.

В крайна сметка бебо овладя и стоенето. За самото изправяне, както казах, му е нужна невисока опора (5 см.) Опитва да се изправи и без опора, но не успява. 

Днес обаче се случи нещо изключително интересно. Бебо взе една торбичка (която реално е по-тънка от картон) подложи я под ръцете си и се изправи, "подпирайки" се на въображаемата си опора. Оказва се, че той е напълно способен да се изправи сам, но не го разбира. Това ми напомни на разказа на леля Ели за това как нейния син е можел да ходи, само ако е уверен, че се държи за пръста й. Тя му дала молив и той започнал да ходи, "държейки се" за молива.

Както казах, не мисля, че Бебо превъзхожда Чуда (нашата котка) по интелект, и въпреки това голяма част от двигателните му постижения досега са плод на някакви неща, в които вярва. В този ред на мисли, на конференцията на разработчиците на игри, състояла се преди няколко дни в София, един от лекторите каза, че жестовете и движенията ни били "естествени" и вродени. Ха, ха, ха. Затова децата, израснали в джунглата, ходят на четири крака.

И като казах джунгла... последните няколко месеца най-често наричам бебето с "индианското" име Грухчо, но във връзка с това колко по-опасен става напоследък, мисля, че вече му се полага ново "индианско" име - Зверко.

Комуникация с плезене

Някъде към четвъртия месец започнах да пея на Бебо по ноти и той беше във възторг. Някак разбираше, че това е специално насочено към него. Оттогава започна да изразява всякакви емоции, да пищи и да бърбори.

Научих го и да се плези. В общи линии Боян е виновен за това. Той каза, че така за първи път е установил контакт със своето бебе.

И така, Бебо е решил, че плезенето е форма на поздрав и зов да му се обърне внимание. Това води до много комични ситуации. Например, когато реве отчаяно, той комбинира рева си с плезене за по-силен ефект. "Уааааааа-плееее-уааааа... Уаааа-бле-пле-бле-уаааа!".

Друга съществена полза от плезенето е общуването с бабките по улицата.

- О, какво хубаво бебче!

- Плеееееее!!!

Също така, бебо реши сам да състави някакъв свой "език", който не разбирам добре. Но например, когато е съсредоточен и недоволен, той изплезва леко език, и казва нещо от сорта на:

- Мне, мбе, мнбе, мбне, мбе.

На следващия ден в офиса четях един дизайн документ и художничката ме попита какво мисля за него.

- Ще ти отговоря на един език, който наскоро научих. Ти не го знаеш, но мисля, че ще ме разбереш - казах й аз.

Алтернативна действителност

Бебето се научи да се изправя, хващайки се за пръстите на човек. Държи се, напряга коремните си мускули, сяда, прави едно избутване с крака, и става.

От това Бебо си направи извода, че напрягането на корема означава прогрес. След като откри поне едно нещо в живота, което гарантирано работи, той реши да го приложи към всички други аспекти на съществуването. Например, преди се пробваше (макар и напълно неуспешно) да пълзи, движейки ръце и крака. Сега просто лежи по корем, и изобщо не движи крайниците си. Вместо това се напъва, стяга ли, стяга коремните мускули, и очаква... не знам какво, може би да полети? Разбира се, нищо не се случва, но той се пъне ли, пъне, като млад марксист, отказвайки да приеме, че убежденията му не работят в реалността.

Теоретически погледнато, ако живеехме в действителност, в която напрягането на коремните мускули наистина води до левитация, и изобщо, ако телата ни бяха такива, че именно напрягането на корема ги движеше, Бебо щеше да е направил напълно коректен извод. И вече щеше да се движи.
Това е една интересна тема за размисъл.

Екзистенциална криза

Главното нещо, което едно бебе прави, след като се роди, е да реве. В това няма нищо учудващо: аз подозирам, че бебетата реват, защото усещат, че са се прецакали (макар все още да не могат да осъзнаят мащабите на капана, в който са попаднали).

Има един готин комикс в SMBC, в който се казва, че бебетата не ревяли "Waaah! Waaaaah!", а "WHYY?! WHYYYYY!!!". Отнемало им няколко години преди да преодолеят екзистенциалната криза до степен да почнат да се учат на нещо. Хахахаааа. :D