Бебо си мисли, че когато скрия топчето под непрозрачна чашка, то изчезва завинаги. Следва горчив плач. Правя нов опит да му помогна да разбере - този път слагам топчето под прозрачна купа. Това вече не е толкова объркващо, той я вдига и го взима. След известно време Бебо разбира, че няма значение дали съдът е прозрачен или не и успява да вдигне два пъти поред две непрозрачни чашки с топчета под тях. След това обаче демонстративно си тръгва, може би казвайки на бебешки нещо от рода на "Айде стига толкова за днес, това е тежък умствен труд все пак".
Отношението ми на хладнокръвен експериментатор, който поставя проблеми за решаване пред бебето рязко контрастира с това, което прави сестра ми - гушка го, повтаря му колко го обича, докато на Бебо не му писне да бъде държан като кукличка и не поиска да ходи или да играе - нужда от интересна дейност, която изпълнените със задушевна обич роднини не могат да разберат.
Не че бих се нарекъл добър баща. Трябва да призная, че се отнасям твърде снизходително с Бебо. Веднъж, още докато беше много малък, той започна да върти продълговат предмет в ръцете си, при което започна да се самоудря по лицето. Това го ядоса и той започна да се самоудря все повече и повече, ревейки все по-силно и по-силно. "Колко си глупав, Бебо, не разбираш ли, че сам си вредиш...", мисля си аз, но дали не съм постъпвал по същия начин? Нима не се е случвало да изпадна в състояние на безсмислен гняв, от който в крайна сметка страдам самия аз?
Или пък един друг проблем - на Бебо му се спи, но не може да заспи сам, върти се, преобръща се и мрънка недоволно. "Ех, че глупаво бебе" - мисля си пак аз - "спи му се, а не знае как да заспи." Но дали аз в действителност съм по-различен? Вярно, че принципно заспивам много лесно, но ако имам главоболие или съм пил кафе, или е горещо, или съм обсебен от прекалено много впечатления и идеи, натрупани през деня, аз също не мога да се успокоя да заспя, и също се въртя в леглото.
А що се отнася до това, че Бебо не разбира, че топчето не изчезва, когато бъде скрито от чашка... Всеки има неща, които не вижда. Ако не си се учил да рисуваш, няма да видиш анатомията зад човешките движения и изражения. Ако не разбираш от математика, един куп процеси и явления изглеждат напълно хаотични и неразбираеми (а някои за по-удобно им намират конспиративни или религиозни обяснения). И така нататък. Със сигурност съм интелектуално сляп за много процеси.
Затова трябва да си напомням да не съдя Бебо по този начин - ако същите сурови критерии бъдат приложени към мен, няма да ги покрия.
No comments:
Post a Comment