Алтернативна действителност

Бебето се научи да се изправя, хващайки се за пръстите на човек. Държи се, напряга коремните си мускули, сяда, прави едно избутване с крака, и става.

От това Бебо си направи извода, че напрягането на корема означава прогрес. След като откри поне едно нещо в живота, което гарантирано работи, той реши да го приложи към всички други аспекти на съществуването. Например, преди се пробваше (макар и напълно неуспешно) да пълзи, движейки ръце и крака. Сега просто лежи по корем, и изобщо не движи крайниците си. Вместо това се напъва, стяга ли, стяга коремните мускули, и очаква... не знам какво, може би да полети? Разбира се, нищо не се случва, но той се пъне ли, пъне, като млад марксист, отказвайки да приеме, че убежденията му не работят в реалността.

Теоретически погледнато, ако живеехме в действителност, в която напрягането на коремните мускули наистина води до левитация, и изобщо, ако телата ни бяха такива, че именно напрягането на корема ги движеше, Бебо щеше да е направил напълно коректен извод. И вече щеше да се движи.
Това е една интересна тема за размисъл.