Последни постижения

- завинтва и отвинтва капачки на буркани
- бърка си в носа
- имитира лоши мои навици (прочиствам си гърлото, когато съм нервен, или ръмжа - сьответно той започна да ръмжи по същия начин; сигурно мисли, че това е езикът, на който говоря?). надявам се да не усвои всичките ми тикове. изобрети лично свой ръмжащ смях, който използва само в мое присъствие.


- видя как си въртя главата за "не" и започна да си върти главата за забавление
- започна да се върти в кръг за удоволствие (лично негово откритие)

- написа първата си "книга" - поставен пред компютъра, предпочете да "пише" така както пише майка му, а не да играе или да движи мишката. въведе серия от букви, цифри и препинателни знаци. дори по случайност успя да съхрани книгата си във файл.

- наясно е с някои забранени неща и ги категоризира по признак. например, дръжката на чекмеджето, в което стои пепелта от печката, е "забранено". когато бяхме на гости на баща ми, видя че дръжките на чекмеджетата на бюрото му имат подобна форма и могат да се въртят по същия начин. предпазливо ги хвана и постоянно гледаше към Ксения, проверявайки каква ще е реакцията й. беше озадачен от това, че в този случай беше разрешено.

- вече не само взима, а и ни дава предмети (по свое усмотрение), за да види какво можем да направим с тях

- възторжено разпознава котки както на снимки, така и на сравнително отдалечени от действителността рисунки
- играе си умишлено с котката - провесва пред нея неща, които тя да се опитва да улови

Годинка

След два дни Бебо следва да навърши една годинка. Развитието му през последната седмица беше белязано от доста рязък скок (или поне отстрани изглежда така).
Имам доста впечатления, затова ще се опитам да ги подредя в групи.

Да поставим нещата по местата им

Освен обичайните деструктивни желания на Бебо, вече се забелязва и някакъв стремеж към конструктивност. Слага "шапки", т.е. накачулва случайно предмет върху предмет. Особено впечатлява това, че се опитва да поставя нещата по местата им.

• Играеше с капаци на тенджери, опитвайки се да сложи капаците върху тенджерите
• Слага неща обратно в кутиите им
• Престраши се да опита не само да взима обръчи от колчето на играчката, а и да ги нанизва обратно
• Постави обратно слушалката върху телефона (макар че я завъртя по нетипичен начин)

Предпазливост

Имам спомен, че когато съм бил може би на 4 годинки, бях открил как да казвам "р", но се тренирах тайно и не исках да я използвам пред хора, докато не съм убеден, че мога да го правя както трябва. Кой знае колко време щях да пазя това в тайна, но след няколко дни (или седмици?) ме дочуха случайно, докато се упражнявах.

По подобен начин Бебо не смее да опита нещо ново, ако не е сигурен, че има добър шанс да му се получи. 

Например, бяхме му купили една нова играчка, с пробити фигурки, закачени върху огъната тел (могат да се движат само по извивките на телта). Първата му реакция беше най-варварски да я тресе и обръща. Оставен сам, започваше внимателно да разучава преместването на фигурките. Но в момента, в който разбереше, че някой го гледа, се връщаше към обичайното си деструктивно поведение (в което се чувстваше по-уверен и сигурен) или демонстративно зарязваше всичко. Явно не желаеше да прави интелектуални експерименти, докато го гледат. Може би също като мен счита, че мисленето трябва да се осъществява в самота.

По-горе споменах, че се престраши да слага обръчи върху колчето. Подозирам, че и по-рано му беше хрумнала идеята, че обръчите могат да се закачат обратно - пресягаше се, поднасяше ги, но не смееше да ги пусне и да види резултата. (С неговата неразвита координация в момента има достатъчно голям шанс да не уцели). Сякаш изчаква идеята за нещо да отлежи, преди да тръгне да действа по нея.

Имитация

Може би най-добрата илюстрация за предпазливостта, за която споменах, е следната случка. 

Всеки ден, когато тръгвах за работа и когато се прибирах, му махах за довиждане (или пък за "здрасти"). Снощи се оказа, че веднага, след като съм отворил входната врата, секунди, преди да вляза, бебо ми е помахал.

- Веско, той току-що ти помаха, но сега се крие - каза Ксения.

След това го насърчи, движейки ръчичката му, да го направи и пред мен. И наистина, след насърчаването, той посмя да го направи сам.

Същата вечер Ксения започна да играе с Чуда (котката), провесвайки над нея някакъв предмет, който Чуда се опитваше да улови. Бебо много се въодушеви от играта им, взе една дрешка, отиде при Чуда и също я провеси над нея (но Чуда, разбира се, избяга, защото знае от опит, че човешкото бебе е опасно).

Накратко, изглежда, че през последните дни сякаш много по-добре разпознава действията ни и се опитва да ни имитира. Когато имитацията е неуспешна и не води до същия резултат като при нас (примерно не може да завърти пумпал или да накара топка да подскочи), Бебо се разстройва и мрънка. Може би за първи път ми просветна толкова ясно, че за да имитираш успешно нещо, трябва да го разпознаваш и разбираш достатъчно, т.е. дори "чистата" имитация не е никак малко постижение.

Експерименти

Вкъщи има две вертикални препятствия за Бебо: диванът, на който спим, и прагът (едно стъпало) което дели дневната от моя компютърен "кабинет". Качването върху тях е сравнително лесно за него, но слизането изисква различна стратегия: от леглото се спуска, обръщайки се с гръб и спускайки крака (наложи се да го научим на това), а от стълбата слиза като престава да ходи, и започва да пълзи, първо спускайки ръце (това го беше открил сам).

Тези дни за първи път го видях да се опитва да прави нещата наопаки: опита се да слезе от леглото, сякаш слиза от стъпалото (с ръцете напред, което би довело до това да падне и да се удари), и се опита да слезе от стълбата по метода, който ползва за леглото (обърна се с гръб и спусна крака назад, което няма особен смисъл, защото стъпалото е твърде ниско).

Експериментите не спират дотук. Вече не се ограничава до дивана и прага, а се опитва да се покатери върху всякакви предмети, които изглеждат, че стават за това - особено кутии. След като покри тенджерата с капака й, също се опита да се покачи върху нея.

Ревност

Преди няколко седмици Бебо започна да ревнува Ксения от мен: всеки опит да я прегърна му изглеждаше като опит да му я отнема. Той можеше да седи на другия ъгъл на стаята и да си играе с нещо, но видеше ли, че се присламча към нея, веднага хукваше към нас и се вкопчваше в крака й с протестни викове или протягаше ръчички нагоре към нея (превод: "вземи ме").

Това обаче не продължи дълго: изглежда разбра, че няма опасност да му открадна майката и вече не обръща такова внимание на това дали съм я прегърнал. А и по-пресните му изпълнения, които вече описах, го държат по-ангажиран с други неща.

Забранено

През последната седмица Бебо неусетно се промени. Започна да ходи много по-бързо и уверено по земята (а по леглото, където се чувства в по-голяма безопасност, прави опити и да тича). Самият му поглед е станал някак си по-любопитен и възприемчив.

Аз също се промених - той започна да ми се струва много мило и сладко бебе, и най-накрая ме завладяха онези умиляващи настроения, които намирах за нелепи, когато ги проявяваха жена ми и сестра ми.

Преди няколко дни Бебо за първи път осъзна какво е това "забрана" и прояви първия си сериозен каприз. Досега винаги е ревал от страх, глад, скука или дискомфорт. Този път обаче, след като мишката на компютъра му беше отнета, той започна да мърмори с негодувание, и накрая се разрева с глас. Проумяването на факта, че не всичко на света е възможно и позволено, явно му дойде в повече.

След тази поредна екзистенциална криза, в която Бебо оцени по-добре мащабите на това колко се е прецакал, той вече не е същия. Когато му бъде отнет даден интересен предмет, той не забравя лесно това. Когато му се каже "Престани!" или "Спри!", той спира опитите си да се покатери някъде, но и започва бурно да недоволства. Например преградата, която сме поставили, за да не може да отива при входната врата, вече не е нещо, което просто си седи там. Той очевидно протестира против съществуването й и изглежда е наясно, че тя се намира там по наша воля. А мишката и клавиатурата на компютъра стават едни от най-интригуващите неща наоколо. Налице са всички предпоставки да започне да виси пред компютъра като нас... Остава надеждата, че в изблик на някакъв тийнейджърски бунт напълно ще се отдалечи от нашите мании.

Генератор на хаос

Стигна се до положението, за което всички родители ме предупреждаваха. Бебо е на етап, на който увеличава хаоса във Вселената. Всеки един шкаф или чекмедже биват отворени, а съдържанието им се озовава на земята. За късмет засега се пази от печката, когато в нея е запален огън - мисля, че някак успях да му демонстрирам, че не е добра идея да я приближава.

Но не мислете, че е поумнял твърде много. Наскоро отвори едно чекмедже, пропълзя под него, понечи да се изправи и удари главата си в дъното на чекмеджето. Помрънка малко, пак започна да се надига и пак удари главата си в отвореното чекмедже. Последва нова вълна недоволство и трети опит за изправяне на същото място. След третото удряне на главата Бебо вече реши, че е време за оглушителен рев.
Сигурно в крайна сметка постъпва оптимално на ситуацията си, защото знае, че Ксения не може да издържи на рева му и веднага хуква да решава проблемите му, за разлика от мен - безсърдечно и безмилостно наблюдаващ го както се наблюдава мишка в лабиринт.

Малката рибка

Този месец Ксения купи една гумена книжка - "Малката рибка" - която е идеална за бебета, тъй като издържа на хапене, лигавене, мачкане, дърпане, и дори става за игра във вода. Интересна подробност е, че макар че е на български и е поръчана от българското издателство "Фют", книжката е отпечатана в Китай.

Но както и да е, да не се отклонявам. Историята в книжката започва с това, че малката рибка се сдухва, че е дребосък и завършва с това, че тя научава, че един ден ще порасне и ще стане голяма рибка.

"Освен ако междувременно не умре" - пояснявам аз на Бебо. За щастие той все още не е в състояние да разбере какво му казвам.

Вместо да му чета историята (което на този етап е безсмислено), се опитвам да му соча приликите между големите и малки костенурки, големите и малки морски кончета и прочие. Положителен ефект, който се наблюдава е, че се опитва да ги вземе с ръка, което може би означава, че ги отличава върху страницата. (Други не особено солидни неща, които безнадеждно се е опитвал да вземе с ръка досега са слънчевите зайчета по стената и течащата вода от чешмата).

Бебо и аз

Бебо си мисли, че когато скрия топчето под непрозрачна чашка, то изчезва завинаги. Следва горчив плач. Правя нов опит да му помогна да разбере - този път слагам топчето под прозрачна купа. Това вече не е толкова объркващо, той я вдига и го взима. След известно време Бебо разбира, че няма значение дали съдът е прозрачен или не и успява да вдигне два пъти поред две непрозрачни чашки с топчета под тях. След това обаче демонстративно си тръгва, може би казвайки на бебешки нещо от рода на "Айде стига толкова за днес, това е тежък умствен труд все пак".

Отношението ми на хладнокръвен експериментатор, който поставя проблеми за решаване пред бебето рязко контрастира с това, което прави сестра ми - гушка го, повтаря му колко го обича, докато на Бебо не му писне да бъде държан като кукличка и не поиска да ходи или да играе - нужда от интересна дейност, която изпълнените със задушевна обич роднини не могат да разберат.

Не че бих се нарекъл добър баща. Трябва да призная, че се отнасям твърде снизходително с Бебо. Веднъж, още докато беше много малък, той започна да върти продълговат предмет в ръцете си, при което започна да се самоудря по лицето. Това го ядоса и той започна да се самоудря все повече и повече, ревейки все по-силно и по-силно. "Колко си глупав, Бебо, не разбираш ли, че сам си вредиш...", мисля си аз, но дали не съм постъпвал по същия начин? Нима не се е случвало да изпадна в състояние на безсмислен гняв, от който в крайна сметка страдам самия аз?
Или пък един друг проблем - на Бебо му се спи, но не може да заспи сам, върти се, преобръща се и мрънка недоволно. "Ех, че глупаво бебе" - мисля си пак аз - "спи му се, а не знае как да заспи." Но дали аз в действителност съм по-различен? Вярно, че принципно заспивам много лесно, но ако имам главоболие или съм пил кафе, или е горещо, или съм обсебен от прекалено много впечатления и идеи, натрупани през деня, аз също не мога да се успокоя да заспя, и също се въртя в леглото.
А що се отнася до това, че Бебо не разбира, че топчето не изчезва, когато бъде скрито от чашка... Всеки има неща, които не вижда. Ако не си се учил да рисуваш, няма да видиш анатомията зад човешките движения и изражения. Ако не разбираш от математика, един куп процеси и явления изглеждат напълно хаотични и неразбираеми (а някои за по-удобно им намират конспиративни или религиозни обяснения). И така нататък. Със сигурност съм интелектуално сляп за много процеси.
Затова трябва да си напомням да не съдя Бебо по този начин - ако същите сурови критерии бъдат приложени към мен, няма да ги покрия.

Еволюционни алгоритми

Стоян сравнително бързо оправда името си, но макар че се изправяше лесно, пълзенето беше единствения му метод на придвижване. От близо месец насам се научи да ходи, без да бъде държан за ръце или приучаван по някакъв начин (като изключим това, че има възможността постоянно да ни гледа как ние самите ходим).
Вече ходи сам, но главно за удоволствие и на кратки разстояния. Когато иска да стигне някъде бързо и ефективно, предпочита да пълзи.

Сред родителите ми цари някакво нетърпение да го видят как престава да пълзи и започва да ходи за постоянно. В това няма особен смисъл: макар че ще върви като човек (неволно си спомням заглавието "Те вървяха като хора" на Саймък), и че носи сьответните дрешки, това не го прави все още съзнателно същество, така че какво ще промени това? Нека си пълзи, сега му е паднало.

Доста познати се хвалят и с това как бебетата им са проходили без да минават през стадия на пълзенето. А пълзенето е много полезен стадий, през който да мине едно бебе, и не бива да му се пречи да премине оттам като бъде насърчавано (принуждавано) да ходи, преди да е готово за това. Едно бебе, което не е пълзяло, пази по-трудно равновесие, не се пази, когато пада, вероятно има повишен риск да развие гръбначни и ортопедични проблеми.
За мен най-доброто доказателство, разбира се, е виртуалното - при опит да се обучат роботи да ходят (с помощта на еволюционни алгоритми), роботите, които се научили най-бързо и ефективно, първо са имали възможността да пълзят. При пълзенето им се налага да решават поне един проблем по-малко (балансирането). Ето една статия по въпроса:
http://www.popsci.com/technology/article/2011-01/evolutionary-robots-learn-crawl-they-walk

Друга сравнително прясна новина е, че Бебо вече си има поне два зъба. Ще може да гризе краставици, домати, кайсии, бисквити и пр. с по-голяма ефективност от преди. Впрочем пропуснал съм да разкажа хранителните му навици в записките си за последните месеци, главно защото ги считам за битовизъм, но нека да бъда изчерпателен все пак.
Бебо не консумира бебешки пюрета. Вместо това му дадохме да се занимава със зеленчуци и плодове и той дори малко подобри фината моторика (в началото главно ги изпускаше и размазваше навсякъде). Така или иначе бебето се опитва да изяде всичко (веднъж за небцето му дори беше залепнало парче картон), нека поне да пробва да яде истински неща. И наистина, когато преди няколко месеца за първи път опита кайсия, беше голяма драма за него, че я изпусна - загуби първото нещо в живота си, което му беше вкусно. Добра илюстрация на будисткия принцип, че желанията предизвикват страдание.

Това е в общи линии, сравнително скучно и безинтересно, наистина, но все пак трябва съвестно да поддържам този блог.

P.S. Тук можете да видите филмче с това как ходи. Най-накрая изяжда камерата (предполагам).