Стоян сравнително бързо оправда името си, но макар че се изправяше лесно, пълзенето беше единствения му метод на придвижване. От близо месец насам се научи да ходи, без да бъде държан за ръце или приучаван по някакъв начин (като изключим това, че има възможността постоянно да ни гледа как ние самите ходим).
Вече ходи сам, но главно за удоволствие и на кратки разстояния. Когато иска да стигне някъде бързо и ефективно, предпочита да пълзи.
Сред родителите ми цари някакво нетърпение да го видят как престава да пълзи и започва да ходи за постоянно. В това няма особен смисъл: макар че ще върви като човек (неволно си спомням заглавието "Те вървяха като хора" на Саймък), и че носи сьответните дрешки, това не го прави все още съзнателно същество, така че какво ще промени това? Нека си пълзи, сега му е паднало.
Доста познати се хвалят и с това как бебетата им са проходили без да минават през стадия на пълзенето. А пълзенето е много полезен стадий, през който да мине едно бебе, и не бива да му се пречи да премине оттам като бъде насърчавано (принуждавано) да ходи, преди да е готово за това. Едно бебе, което не е пълзяло, пази по-трудно равновесие, не се пази, когато пада, вероятно има повишен риск да развие гръбначни и ортопедични проблеми.
За мен най-доброто доказателство, разбира се, е виртуалното - при опит да се обучат роботи да ходят (с помощта на еволюционни алгоритми), роботите, които се научили най-бързо и ефективно, първо са имали възможността да пълзят. При пълзенето им се налага да решават поне един проблем по-малко (балансирането). Ето една статия по въпроса:
http://www.popsci.com/technology/article/2011-01/evolutionary-robots-learn-crawl-they-walk
Друга сравнително прясна новина е, че Бебо вече си има поне два зъба. Ще може да гризе краставици, домати, кайсии, бисквити и пр. с по-голяма ефективност от преди. Впрочем пропуснал съм да разкажа хранителните му навици в записките си за последните месеци, главно защото ги считам за битовизъм, но нека да бъда изчерпателен все пак.
Бебо не консумира бебешки пюрета. Вместо това му дадохме да се занимава със зеленчуци и плодове и той дори малко подобри фината моторика (в началото главно ги изпускаше и размазваше навсякъде). Така или иначе бебето се опитва да изяде всичко (веднъж за небцето му дори беше залепнало парче картон), нека поне да пробва да яде истински неща. И наистина, когато преди няколко месеца за първи път опита кайсия, беше голяма драма за него, че я изпусна - загуби първото нещо в живота си, което му беше вкусно. Добра илюстрация на будисткия принцип, че желанията предизвикват страдание.
Това е в общи линии, сравнително скучно и безинтересно, наистина, но все пак трябва съвестно да поддържам този блог.
P.S. Тук можете да видите
филмче с това как ходи. Най-накрая изяжда камерата (предполагам).