Материален свят

Мислех, че нямам кой знае какво да напиша тук за месечния си отчет, но след като започнах, се получи доста дълъг списък. Ето го прогресът за последния месец и половина, както следва:

- Сочи към всеки предмет, който е извън обсега му и който го интересува и казва "та" с най-умилителния възможен гласец - коварна манипулация към възрастния да го занесе към предмета или да занесе предмета при него. Разпознава и се интересува от нови предмети.

- Разхожда се и играе на детската площадка. Катери се сравнително добре, дори бих казал по-добре от деца, които са няколко години по-големи от него и на които им забраняват да се катерят по стръмната стеничка, защото са "твърде малки". От друга страна, именно неговите действия дадоха на тези деца аргумент, че не са твърде малки, за да се катерят.

- Има особен интерес към водата. Запушва и отпушва мивката, пълни големи и малки съдчета с вода, оставя ги да плават един в друг и т.н. В състояние е повече от половин час да си играе на чешмата. (Вероятно и повече от час, никога не е стигал до състояние, в което да се откаже сам). С други думи, в състояние е да прекара огромно количество време, концентриран в тази дейност - повече време, отколкото аз сега се концетрирам върху каквото и да е.

- Откри магнитите върху хладилника. Показах му, че магнитите могат да се лепят и върху пералнята и печката. Но той приложи един доста научен подход и изчерпа почти всички възможни комбинации. Хайде, разбираемо е, че се опита да лепи магнитите върху нас, върху дървените шкафове и върху всичко, което му дойде наум. Но след това той опита да лепи обикновени пластмасови играчки върху хладилника! Като се замисли човек, това е логично - може би именно хладилникът е този, който привлича предметите. След провала на този експеримент, той се опита да лепи пласмасови предмети върху дървената маса - което също е логично - може би и други предмети се привличат помежду си така, както магнитите и метала.

- Поигра на Iconoclasts.  Вече не натиска копчетата по хаотично безсмислен начин (макар да търси други бутони за управление от време на време, не ги търси из цялата клавиатура, както преди). Разбра, че натискането на бутони движи героя. Не разбира защо не може да премине през затворените врати.

Има проблем с това да различи бутоните за "наляво" и "надясно". Този проблем е донякъде аналогичен на това, че на катерушката не разбира, че трябва да започне с левия крак (защото най-ниската стъпенка е вляво) - винаги започва с десния и съответно не е много прецизен в движенията си. Просто драпа с крака и се надява това да го изведе нагоре (това, че уцелва стъпенките е по-скоро съвпадение), и по същия начин просто натиска стрелките в играта и се надява, че ще уцели правилната посока.

- Да бута собствената си количка е негово любимо занимание. В такива моменти не го интересува, че е на детската площадка, интересува го само бебешката количка. Забива я в някой бордюр, след което я дърпа обратно и маневрира сравнително адекватно. След играта с водата, това е второто му най-вълнуващо хоби. Всяко нещо, което е кръгло или съдържа въртяща се част, привлича вниманието му. Всичко, което е голямо и особено ако е на колела, е повод да бъде бутано.  Също така обича да върти волана на автомобила ни.

- Срамежлив е. Когато види непознати, се обръща на 180 градуса и се скрива. Единственото изключение са другите майки - по някаква причина ги третира като свои майки и се протяга към тях, за да го носят на ръце и пр. Като изключим това, е резервиран и към възрастните, и към другите деца. Поведението му рязко контрастира с това на няколко момиченца на неговата възраст, които протягат ръце да го пипат и прегръщат, докато той бяга от тях.

- Спазва забраните. След като разбра, че не бива да пипа чужди колички на площадката, се държи така, все едно че около тях има невидимо силово поле, което физически го блокира да се приближи повече от една педя. Макар че протестира и бурно изразява недоволството си от това, че нещо е недостъпно или забранено, все още не му минава и през ума да наруши забраните.

- Подреждане. Все по-често се забавлява с това да връща нещата обратно в кутиите, а не само да ги разпилява. Не е много прецизен и когато предметът е по-голям и трябва да бъде завъртян, за да влезе в кутията, следва разочарование и бурен протест срещу устройството на света. Най-добър резултат имахме с кутия с щипки, при което той разпиляваше и след това издирваше повечето щипки и ги връщаше в кутията.

- Говорене. Въпреки, че в този период бебето се интересува най-много от предметите, има малък прогрес и в говоренето. Като изключим постоянното бръщолевене на бебешки "език", попаденията му засега се свеждат до три неща:

• "Тя - тя!" - означава "Чао - чао!" и го използва, когато маха с ръка за довиждане. И обратното, когато той чуе от нас "Тя - тя!" или "Чао - чао!" също маха с ръка.
• Kогато подава предмети на друг човек, казва "На!"
• Веднъж, сочейки предмет, каза "То это?" - което подозрително напомня на "Что это?" ("Какво е това?"). На няколко пъти сочейки предмети, каза "Это" ("Това"), но все още събитието е твърде рядко, за да му се отдаде значение.

Все пак може да прогнозираме, че ще проговори на руски.

Понякога се забавлява с това да  издава звуци, които може да транскрибираме като "Д-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-н!" Забавлява се, когато и възрастните ги повторят. Това ми е интересно от гледна точка на това, че е напълно способен да казва "р" и е любопитно дали когато проговори, ще изпуска този звук от речта си.