септември 2015

- Защо Лара Крофт няма деца?
- Тя си няма мъж, Стоян. Децата не могат да се получат без баща.
- Но тя има един дядо, който живее в къщата й. [има предвид иконома]

(гледайки сусамка с нарисувано сърце, а върху него - надпис "20 g")
- Мамо, защо сусамката дава 20 енергия?

Закачам се със Стоян без никакъв повод:
- Аз съм прав, а ти не си!
- Не! Нееее! Аз съм прав!! Аз!!! - крещи той, замълчава, замисля се, и после спокойно добавя: - Но понякога аз греша, а ти си прав.

Преди няколко дни съм му обяснил какво е "авариен изход" (ако вратите на автобуса не се отварят, може да се разбие прозореца и да се излезе през него).
Гледам го, че упорито прескача оградите на детските площадки, когато си тръгва.
- Защо ги прескачаш, Стоян?
- Това е авариен изход от площадката.

- Мамо, не щипи героя!

Страшна история

Слушай, бабо, да ти разкажа една много страшна история:
Котенцето и кученцето седели на полянката.
Динозавърът излязъл от планината и изръмжал.
- Р-р-р-р-р! Р-р-р-р-р-р-р!!!!
Котето и кученцето се изплашили.
А хората в града си казали:
- Що за шум е това?
КРАЙ
(история, изцяло измислена от Стоян).

Друго нещо, което обича да прави, е да завършва познати стихотворения по необичаен начин. Например:

- Наша Маша громко плачет -
уронила в речку мячик.

става:

- Наша Маша громко плачет,
потому что... толстеет!

Петър може да откопчава памперса си, дори и ако е закопчан на гърба му. Не ми е известно бебе на тази възраст (годинка) да прави нещо подобно. Като цяло е доста по-любопитен и прави повече бели, бърка в чекмеджета, в които изрично му е забранено да пипа, интересува се от контакти, все неща, които Стоян не е правил.

Стоян наскоро се направи на майка. Пъхна една кукла - бебе под тениската си и каза: "Аз ще раждам. Вруууум, карам до болницата. Родих бебето. Измийте го, че цялото е в кървища."

Стоян също така започна да рисува. Засега има 2 творби, които са ми известни: "Телевизор с лице" и "Паяк".

Черен хумор

Баба Маша е на 90 години и редовно дава на Стоян вафли и шоколад.
- Мамо, а баба Маша колко дълго ще живее? - пита той.

След гледане на научно-популярни филми за животните - Стоян е взел фигурка на мечка.
- Мечката трябва да набере килогорами [за зимата]! Сега ще изяде лисицата! Сега ще изяде таралежа! Сега ще изяде и другите животни!!! Добреее. Мечката набра килограми.

- Хайде да бягаме, тати!
- Не може, твърде съм стар.
- Не си стар! Трябва мнооого пъти да живееш за да станеш стар!
- Изморен съм.
- Но ти спа тази сутрин!
(нямаше как да му възразя и трябваше да бягам с него)

- Тати, вие нали няма да умирате скоро?

Междувременно, при Петър...
Петър разпозна лице от картинка върху тениската ми.
Петър реагира правилно на "остави това на мястото му", "остави това откъдето си го взел".

Авторът

25.VI.
- Защо устата на хората е на главата? - замисля се - Авторът ли така е решил да ни направи?

18.VI.
У Светы тръндец, потому что у нее папа болеет.
У Светиного папы есть краб в животе.

19.VI
Стоян: Мама, я покакал!
Ксения: Хорошо, а че в темноте сидишь?
Стоян: Потому что я же герой.

Аналитична аналитичност

Едно от най-характерните за мен качества е неспирното, постоянно мисловно предъвкване и "дефиниране" на неща, които са очевидни и интуитивно ясни, и следва да бъдат пропуснати, защото имаш по-важна работа. Например "какво е това 'хумор'", "как е конструирана тази шега?", "как се заплитат такива орнаменти?", "защо тези форми и този материал са приятни? какво стои зад тях?", "защо е добре да е добре, а е зле да е зле?", "смислен ли е смисълът?", накратко, един куп безсмислени и ненужни анализи всеки ден, които парализират нормалната ми дейност и са характерни за хората с обсесивно - компулсивна личност (да не се бърка с обсесивно - компулсивно разстройство).

Това ми качество ми пречи да чета книги (някъде след 17-тата ми година стана нетърпимо).
Със съжаление установявам, че Стоян прилича на мен и при това няма откъде да е видял или чул как разсъждавам, защото това просто са неща, за които никога не говоря и не изразявам навън, освен чрез разсеяност и мълчание.

За разлика от другите деца, неговите въпроси сравнително рядко са "Защо?" и "Какво е това?". Те плашещо често са за неща, които вече разбира. Например, отива да се похвали на майка си за нещо, след това се връща при мен и казва:

- Аз се похвалих на мама. Тати, какво значи "да се похвалиш"? Обясни!

Повечето му въпроси са в този дух. Много конкретни, за нещо, което вече знае, и изискващи ясна дефиниция с думи.

"Ще си хвърляме топката един на друг. Какво значи "един на друг"? Обясни!"
"Тати, аз се засмях. Какво означава "да се смееш"? Обясни!"
"Тати, жаден съм. Дай ми вода. Какво означава "жаден"? Обясни!"

Често му казвам "Ти обясни" и той обяснява, доколкото може, или повтаря искането си да обясня аз, ако темата е твърде абстрактна за четирите му години.

Гледам едно малко копие на същия шаблон, който стърже в главата ми всеки ден. Най-плашещото е, че няма откъде да е видял затлачените ми вътрешни "разсъждения". Което води до страшната идея, че предаваме на децата си повече, отколкото си мислим.

Имаше и забавни неща, които направи този месец, но след като написах това, направо не ми е до шеги.