Петър в беше в болница.
- Давам всичките си колички на Стоян - заяви той след операцията.
Изписаха го от болницата.
- Аз още не съм изписан, трябва да ме храните - заяви той месеци след това.

Петър събра есенни листа - букет за баба си. На Стоян не му е хрумвало да прави жестове, които са приятни на другите хора, докато при Петър това идва естествено.

Петър досажда на Стоян:
- Аз просто ще стоя тук тихо и ще гледам как си пишеш домашните.
- Петър! - ядосва се Стоян. - Иди да се наслаждаваш на живота си! Времето тече!

Петър и рождения ден

Петър наскоро стана на 4 години.

Досега е говорел за бъдещото си порастване по следния начин:
"Когато стана Стоян..."
"Когато стана Ксения..."

Може би има предвид, че ще стане голям като Стоян или голям като Ксения, а може би наистина си мисли, че порастването е начин да се превърне в друг човек. Както и да е.

След като духна свещичките за четвъртия рожден ден, той изведнъж разочаровано въздъхна.

"Ех... Не станах Стоян..."

Хитър Петър

Петър редовно съчинява чудесни извинения.

- Докторът препоръча да ми дадеш бисквитки. Докторът препоръча да ми сипеш мляко.
- Кой доктор, доктор Петър?
- Не! Друг доктор!

Трудно му е да различи сън от действителност. Сънувал е, че мама го оставя на улицата, или че Стоян му е взел нещо, и не спира да реве и да се ядосва дълго, след като се събуди.

За разлика от Стоян, му хрумна да каже на Ксения, че я обича. Съзирам много по-големи бъдещи социални успехи у това дете, освен ако не мине откъм грешната страна на закона, а може би дори и тогава.