Авторът

25.VI.
- Защо устата на хората е на главата? - замисля се - Авторът ли така е решил да ни направи?

18.VI.
У Светы тръндец, потому что у нее папа болеет.
У Светиного папы есть краб в животе.

19.VI
Стоян: Мама, я покакал!
Ксения: Хорошо, а че в темноте сидишь?
Стоян: Потому что я же герой.

Аналитична аналитичност

Едно от най-характерните за мен качества е неспирното, постоянно мисловно предъвкване и "дефиниране" на неща, които са очевидни и интуитивно ясни, и следва да бъдат пропуснати, защото имаш по-важна работа. Например "какво е това 'хумор'", "как е конструирана тази шега?", "как се заплитат такива орнаменти?", "защо тези форми и този материал са приятни? какво стои зад тях?", "защо е добре да е добре, а е зле да е зле?", "смислен ли е смисълът?", накратко, един куп безсмислени и ненужни анализи всеки ден, които парализират нормалната ми дейност и са характерни за хората с обсесивно - компулсивна личност (да не се бърка с обсесивно - компулсивно разстройство).

Това ми качество ми пречи да чета книги (някъде след 17-тата ми година стана нетърпимо).
Със съжаление установявам, че Стоян прилича на мен и при това няма откъде да е видял или чул как разсъждавам, защото това просто са неща, за които никога не говоря и не изразявам навън, освен чрез разсеяност и мълчание.

За разлика от другите деца, неговите въпроси сравнително рядко са "Защо?" и "Какво е това?". Те плашещо често са за неща, които вече разбира. Например, отива да се похвали на майка си за нещо, след това се връща при мен и казва:

- Аз се похвалих на мама. Тати, какво значи "да се похвалиш"? Обясни!

Повечето му въпроси са в този дух. Много конкретни, за нещо, което вече знае, и изискващи ясна дефиниция с думи.

"Ще си хвърляме топката един на друг. Какво значи "един на друг"? Обясни!"
"Тати, аз се засмях. Какво означава "да се смееш"? Обясни!"
"Тати, жаден съм. Дай ми вода. Какво означава "жаден"? Обясни!"

Често му казвам "Ти обясни" и той обяснява, доколкото може, или повтаря искането си да обясня аз, ако темата е твърде абстрактна за четирите му години.

Гледам едно малко копие на същия шаблон, който стърже в главата ми всеки ден. Най-плашещото е, че няма откъде да е видял затлачените ми вътрешни "разсъждения". Което води до страшната идея, че предаваме на децата си повече, отколкото си мислим.

Имаше и забавни неща, които направи този месец, но след като написах това, направо не ми е до шеги.