12-ти септември 2014
Тъй като ме няма у дома, Стоян вместо на мен се оплаква на бебето от решенията на майка си:
- Бебо, бебо, мама не дает мне басеееейн!
17-ти декември 2014
- Стоян, какво правиш? Не го бий!
- Не, аз просто много силно го милвам.
9-ти януари 2015
Стоян за малко не купи hint-ове за 60 лева. Добре че дойде да ме пита какво да прави със странния popup, вместо да продължи да цъка по бутоните. In-app purchases are evil.
март 2015
- Кое ти харесва повече - Quake или Commander Keen?
- Коейк.
- Защо не Commander Keen?
- Защото е много... скучна!
- Но Commander Keen e за деца, а Quake не е за деца.
- Какво говориш, татииии! Неправилно говориш! Неправилно!
Играехме (по негова идея) игра, в която аз се преструвам на него, а той - на мен.
- Но аз не искам да ходя на детска градина-а-а. - казвам аз
- Но трябва да отиваш! Хайде! Аз ще нося те! - казва той, и т.н.
Може би вече се чувства достатъчно сигурен в идентичността си, за да предлага сам толкова екстремен вид театър. Преди винаги се плашеше и настояваше "Не! Аз съм Стоян!" при опит да му се каже, че в момента е шофьор или играч или нещо друго. А може би просто театърът е нещо, което от край време възприема като сигурна зона.
Беше доста забавно, докато се преструваше на мен.
Така според него протича работния ми ден:
"Отивам на работа. Сядам на компютъра. (седи пред една възглавница) Сега ще избегна! Стрелям! Крия се! Стрелям! СПЕЧЕЛЯХ!! Тати, виж! От компютъра излизат пари! Вземах парите! Доообре. Сега отивам до магазина да купя храна и шоколади и играчки. Отивам у дома."
Успял е да запълни празнините в познанието си за деня ми доста добре.
3-ти април 2015
- Трябва да пия вода, за да не умрявам.
- Нямам повече здраве, трябва сега да умрявам. (повлияно от Принца на Персия).
Стоян помолил майка си да направят катапулт - тя направила от тенджера, поиграли. После решил, че тенджерата е барабан, а накрая я обявил за гърне и "наакал" там играчкови "аки-аки" (легота).
април 2015
- Мамо, ти помниш ли когато беше малка и аз бягах пред теб и натисках бутоните на асансьорите [преди ти да успееш да ги натиснеш], а ти ревеше?
- Когато съм била малка, теб не те е имало, Стоян.
- Но на мен ми се присъни така!
- Мамо, разкажи ми история за лека нощ.
- Не мога да разказвам истории, Стоян.
- Тогава аз ще разкажа ти история за момичето, на което паднал шкаф.
Имало едно момиче и един шкаф. Някой минал и бутнал шкафа и той паднал върху момичето. Момичето заплакало и повикало баща си и дядо си да вдигнат шкафа. Край. [не съответства на нещо от действителността]
Стоян вече прави доста сериозна разлика между "истинско" и "фалшиво, играчково" и често говори за тази разлика.
