Дълги изречения

Забавни:
- Помо[ш]т, помот! (иска някой да го издърпа на леглото, накрая се издърпва сам). [С]пасибо, Стоян (благодари на себе си).
- Стоян скок! Б[р]аво, Свети! (“Стоян” в компютърната игра скача, управлява го Свети).
- Чакаме мамата. Ето го мамата!

Изречения:
- Иди с’час покажу. (След като не успявам да разбера негово обяснение, ме води на конкретното място - “Ела, сега ще ти покажа”)
- Не взимай Стоянчо.
- Достань воду.
- "Аз съм Макуин." "Аз съм Метр". "Аз съм Стоянчо самолет" (говори от името на играчките си, представяйки ги една на друга като при запознанство).

“Папа, пойдем на кухню готовит и кушать” ("Татко, да ходим в кухнята да готвим и да ядем.")
И... рекодно дълга поредица от смислени изречения:
“Че-то крутится. Мама готовит. Пойдем покажу что там мама делает.” (Нещо се върти [става дума за миксера]. Мама готви. Ела да ти покажа какво прави мама там.”

Но най-страшното е появата на въпроса "Почему?" ("Защо?")
- Тати, ставай! Тати не става. Тати, почему?

Животът вече няма да е същия.

Театър

Стоян достигна до съвременните принципи на правото, а именно, че човек принадлежи на себе си:
"Не пипай Стоян. Това не твой Стоян!"

Понякога бедният речник води до интересни сравнения:
"очи - сополи" = сълзи


Филмът "Колите" го вдъхнови допълнително да прави театър с колите си. Храни ги с бисквити, води ги да пишкат, кара ги да разговарят.
Една от последните сцени - големите коли (родителите) отиват навън, а малките коли остават и плачат. Или пък всички коли отиват до магазина, за да купят нещо.