Стоянчо на пръв поглед не е променил много говоренето си. Използва една - две думи, няма особено богат речник. Най-дългото му изречение (за нещо, което много го вълнува) е "Няма кола там".
От друга страна, пасивното разбиране на езика очевидно претърпява скок. Съдя за това по следните събития:
- започна да повтаря всякакви думи, които чуе (дори и да не ги ползва по-късно)
- започна да обяснява по-успешно не само на нас, но и на други деца и възрастни какво иска
- започна да разбира по-добре за какво говорим
Бих илюстрирал това със следните истории:
Разказване
Събужда се от сън и коментира:
- Не вуп? Ко тако?!
(Превод: "Вече не се катеря? Как така?")
Очевидно е сънувал някакво гигантско катерене, нещо, което му е интересно да практикува в реалността, и към което интересът му е подсилен от това, че играем Tomb Raider. Възмущава го това как изведнъж след катеренето от съня се е озовал в леглото. Е, и възрастните имат такива сънища, които безславно завършват със събуждане в леглото.
А "Ко тако?" е най-човешкият въпрос на света.
Разбиране (1)
- Успях да закарам онази топка в огнената яма за около 15 секунди. - обяснявам на жена си. - Използвах два пъти гранатомет и един път бомба.
- Омба! - повтаря Стоян.
- През стената ли я прехвърли, или следваше коридорите? - пита Ксения.
- Не, експлозията дори от няколко бомби не е достатъчно силна, за да я прехвърли през стената.
- Омба! - повтаря Стоян.
Часове по-късно играем с Ксения на Lara Croft and the Guardian of Light. Когато взривяваме бомба, Стоян заявява:
- Омба!
Това много ме изненада. Дал си е сметка, че говорим за ситуации от играта, дал си е сметка, че говорим за търкалянето на топката, и най-накрая, разбрал е точно за кой инструмент говорим.
Разбиране (2)
Бяхме посетили една смотана изложба в НДК на макети на динозаври, от които Стоян се изплаши.
По-късно разказвах на роднини как се е изплашил от динозаврите.
Снощи гледаме пълнометражната руска анимация Смешарики (която според мен надминава "Колите 2" на Пиксар). В първите 10 минути героите пропадат над земята и намират скелет на динозавър, който е застанал във фьотьойл, държи дистанционно и е умрял пред телевизора си. Стоянчо не се изплаши от сцената, докато не заявих:
- Хаха, динозавър!
При което той се пъхна под завивките и отказа да излезе. Още по-интересно е, че към средата на филма той разпозна скелета на гигантски птеродактил (без да е виждал птеродактил) като принадлежащ към динозаврите, и пак се скри под завивките.
Разбиране (3)
Нещото, което винаги разбира, е
кога се каним да го къпем или да го слагаме да спи - независимо под
каква форма го обсъждаме. Реагира с поклащане на главата и дипломатично
звучащо гласче: "Не! Не и(с)ка!"
Така че, накратко, явно има доста невидима дейност, която се случва под повърхността на лаконичното му "говорене". Затова не се притеснявам чак толкова, че изостава с нещо.
