Дадох на Стоянчо (вече заслужава да бъде наричан така, а не "Бебко") стария си мобилен телефон. Той обаче започна да го завърта на 90 градуса, да поглажда екранчето с пръст. Явно е в крак с времето и не може да бъде излъган.
Досегашният му досег с новия ми смартфон (през който пиша и публикувам този запис) се състоеше главно в сравнително неуспешни опити да разбере какво се случва в игрите Cut the Rope и Amazing Alex (incredible machine clone). Жалко, че няма Android версия на flash играта Splitter, в която свободно и физически достоверно режеш дървено блокче на парчета - допускам, че това би било по-очевидно като интеракция и съответно - по-достъпно за него.
Както и да е. Снощи се прибирам, той се събужда и тръгва към поставения на масичката смартфон.
- Альо - альо! - въодушевено отбелязва той, докато се протяга към заветната цел. Аха да я стигне, и аз гася светлината.
Настава тишина, последвана от отчаян детски гласец:
- Неееееее...
Сигурно на децата им е трудно да гледат как драмите им са повод за неудържемо веселие у възрастните...
