След два дни Бебо следва да навърши една годинка. Развитието му през последната седмица беше белязано от доста рязък скок (или поне отстрани изглежда така).
Имам доста впечатления, затова ще се опитам да ги подредя в групи.
Да поставим нещата по местата им
Освен обичайните деструктивни желания на Бебо, вече се забелязва и някакъв стремеж към конструктивност. Слага "шапки", т.е. накачулва случайно предмет върху предмет. Особено впечатлява това, че се опитва да поставя нещата по местата им.
- Играеше с капаци на тенджери, опитвайки се да сложи капаците върху тенджерите
- Слага неща обратно в кутиите им
- Престраши се да опита не само да взима обръчи от колчето на играчката, а и да ги нанизва обратно
- Постави обратно слушалката върху телефона (макар че я завъртя по нетипичен начин)
Предпазливост
Имам спомен, че когато съм бил може би на 4 годинки, бях открил как да казвам "р", но се тренирах тайно и не исках да я използвам пред хора, докато не съм убеден, че мога да го правя както трябва. Кой знае колко време щях да пазя това в тайна, но след няколко дни (или седмици?) ме дочуха случайно, докато се упражнявах.
По подобен начин Бебо не смее да опита нещо ново, ако не е сигурен, че има добър шанс да му се получи.
Например, бяхме му купили една нова играчка, с пробити фигурки, закачени върху огъната тел (могат да се движат само по извивките на телта). Първата му реакция беше най-варварски да я тресе и обръща. Оставен сам, започваше внимателно да разучава преместването на фигурките. Но в момента, в който разбереше, че някой го гледа, се връщаше към обичайното си деструктивно поведение (в което се чувстваше по-уверен и сигурен) или демонстративно зарязваше всичко. Явно не желаеше да прави интелектуални експерименти, докато го гледат. Може би също като мен счита, че мисленето трябва да се осъществява в самота.
По-горе споменах, че се престраши да слага обръчи върху колчето. Подозирам, че и по-рано му беше хрумнала идеята, че обръчите могат да се закачат обратно - пресягаше се, поднасяше ги, но не смееше да ги пусне и да види резултата. (С неговата неразвита координация в момента има достатъчно голям шанс да не уцели). Сякаш изчаква идеята за нещо да отлежи, преди да тръгне да действа по нея.
Имитация
Може би най-добрата илюстрация за предпазливостта, за която споменах, е следната случка.
Всеки ден, когато тръгвах за работа и когато се прибирах, му махах за довиждане (или пък за "здрасти"). Снощи се оказа, че веднага, след като съм отворил входната врата, секунди, преди да вляза, бебо ми е помахал.
- Веско, той току-що ти помаха, но сега се крие - каза Ксения.
След това го насърчи, движейки ръчичката му, да го направи и пред мен. И наистина, след насърчаването, той посмя да го направи сам.
Същата вечер Ксения започна да играе с Чуда (котката), провесвайки над нея някакъв предмет, който Чуда се опитваше да улови. Бебо много се въодушеви от играта им, взе една дрешка, отиде при Чуда и също я провеси над нея (но Чуда, разбира се, избяга, защото знае от опит, че човешкото бебе е опасно).
Накратко, изглежда, че през последните дни сякаш много по-добре разпознава действията ни и се опитва да ни имитира. Когато имитацията е неуспешна и не води до същия резултат като при нас (примерно не може да завърти пумпал или да накара топка да подскочи), Бебо се разстройва и мрънка. Може би за първи път ми просветна толкова ясно, че за да имитираш успешно нещо, трябва да го разпознаваш и разбираш достатъчно, т.е. дори "чистата" имитация не е никак малко постижение.
Експерименти
Вкъщи има две вертикални препятствия за Бебо: диванът, на който спим, и прагът (едно стъпало) което дели дневната от моя компютърен "кабинет". Качването върху тях е сравнително лесно за него, но слизането изисква различна стратегия: от леглото се спуска, обръщайки се с гръб и спускайки крака (наложи се да го научим на това), а от стълбата слиза като престава да ходи, и започва да пълзи, първо спускайки ръце (това го беше открил сам).
Тези дни за първи път го видях да се опитва да прави нещата наопаки: опита се да слезе от леглото, сякаш слиза от стъпалото (с ръцете напред, което би довело до това да падне и да се удари), и се опита да слезе от стълбата по метода, който ползва за леглото (обърна се с гръб и спусна крака назад, което няма особен смисъл, защото стъпалото е твърде ниско).
Експериментите не спират дотук. Вече не се ограничава до дивана и прага, а се опитва да се покатери върху всякакви предмети, които изглеждат, че стават за това - особено кутии. След като покри тенджерата с капака й, също се опита да се покачи върху нея.
Ревност
Преди няколко седмици Бебо започна да ревнува Ксения от мен: всеки опит да я прегърна му изглеждаше като опит да му я отнема. Той можеше да седи на другия ъгъл на стаята и да си играе с нещо, но видеше ли, че се присламча към нея, веднага хукваше към нас и се вкопчваше в крака й с протестни викове или протягаше ръчички нагоре към нея (превод: "вземи ме").
Това обаче не продължи дълго: изглежда разбра, че няма опасност да му открадна майката и вече не обръща такова внимание на това дали съм я прегърнал. А и по-пресните му изпълнения, които вече описах, го държат по-ангажиран с други неща.
