Речникът досега

В активния речник:

На! (Вземи!)
Ням-ням! (Това изглежда вкусно! Дай ми да го изям!)
Ням-ня? (Това храна ли е?)
Плюх - плюх! (Това е вода, в която може да се хвърлят камъчета!)
Тя - тя! (Чао - чао!)

Это? (Какво е това?)
Это! (Дай ми това / Занеси ме там)
Бапа! (Лампа)
Коте (Котка, а също така и всяко друго възможно животно)
Оиоиоиоио! (Галя котката)
Мемемеме! (Мамо! Направи нещо!)
Не!
Дай!
Там!


Със сигурност в пасивния речник, и на двата езика:

Ела!
Включи лампата!
Изключи лампата!
Стой! / Спри!
Почакай!
Дай пет! (поздрав, в който плясваме ръце)
Донеси X (където X е играчка или предмет от ежедневието)
Да тръгваме / Прибираме се!

и вероятно още много повече, отколкото предполагам.

Материален свят

Мислех, че нямам кой знае какво да напиша тук за месечния си отчет, но след като започнах, се получи доста дълъг списък. Ето го прогресът за последния месец и половина, както следва:

- Сочи към всеки предмет, който е извън обсега му и който го интересува и казва "та" с най-умилителния възможен гласец - коварна манипулация към възрастния да го занесе към предмета или да занесе предмета при него. Разпознава и се интересува от нови предмети.

- Разхожда се и играе на детската площадка. Катери се сравнително добре, дори бих казал по-добре от деца, които са няколко години по-големи от него и на които им забраняват да се катерят по стръмната стеничка, защото са "твърде малки". От друга страна, именно неговите действия дадоха на тези деца аргумент, че не са твърде малки, за да се катерят.

- Има особен интерес към водата. Запушва и отпушва мивката, пълни големи и малки съдчета с вода, оставя ги да плават един в друг и т.н. В състояние е повече от половин час да си играе на чешмата. (Вероятно и повече от час, никога не е стигал до състояние, в което да се откаже сам). С други думи, в състояние е да прекара огромно количество време, концентриран в тази дейност - повече време, отколкото аз сега се концетрирам върху каквото и да е.

- Откри магнитите върху хладилника. Показах му, че магнитите могат да се лепят и върху пералнята и печката. Но той приложи един доста научен подход и изчерпа почти всички възможни комбинации. Хайде, разбираемо е, че се опита да лепи магнитите върху нас, върху дървените шкафове и върху всичко, което му дойде наум. Но след това той опита да лепи обикновени пластмасови играчки върху хладилника! Като се замисли човек, това е логично - може би именно хладилникът е този, който привлича предметите. След провала на този експеримент, той се опита да лепи пласмасови предмети върху дървената маса - което също е логично - може би и други предмети се привличат помежду си така, както магнитите и метала.

- Поигра на Iconoclasts.  Вече не натиска копчетата по хаотично безсмислен начин (макар да търси други бутони за управление от време на време, не ги търси из цялата клавиатура, както преди). Разбра, че натискането на бутони движи героя. Не разбира защо не може да премине през затворените врати.

Има проблем с това да различи бутоните за "наляво" и "надясно". Този проблем е донякъде аналогичен на това, че на катерушката не разбира, че трябва да започне с левия крак (защото най-ниската стъпенка е вляво) - винаги започва с десния и съответно не е много прецизен в движенията си. Просто драпа с крака и се надява това да го изведе нагоре (това, че уцелва стъпенките е по-скоро съвпадение), и по същия начин просто натиска стрелките в играта и се надява, че ще уцели правилната посока.

- Да бута собствената си количка е негово любимо занимание. В такива моменти не го интересува, че е на детската площадка, интересува го само бебешката количка. Забива я в някой бордюр, след което я дърпа обратно и маневрира сравнително адекватно. След играта с водата, това е второто му най-вълнуващо хоби. Всяко нещо, което е кръгло или съдържа въртяща се част, привлича вниманието му. Всичко, което е голямо и особено ако е на колела, е повод да бъде бутано.  Също така обича да върти волана на автомобила ни.

- Срамежлив е. Когато види непознати, се обръща на 180 градуса и се скрива. Единственото изключение са другите майки - по някаква причина ги третира като свои майки и се протяга към тях, за да го носят на ръце и пр. Като изключим това, е резервиран и към възрастните, и към другите деца. Поведението му рязко контрастира с това на няколко момиченца на неговата възраст, които протягат ръце да го пипат и прегръщат, докато той бяга от тях.

- Спазва забраните. След като разбра, че не бива да пипа чужди колички на площадката, се държи така, все едно че около тях има невидимо силово поле, което физически го блокира да се приближи повече от една педя. Макар че протестира и бурно изразява недоволството си от това, че нещо е недостъпно или забранено, все още не му минава и през ума да наруши забраните.

- Подреждане. Все по-често се забавлява с това да връща нещата обратно в кутиите, а не само да ги разпилява. Не е много прецизен и когато предметът е по-голям и трябва да бъде завъртян, за да влезе в кутията, следва разочарование и бурен протест срещу устройството на света. Най-добър резултат имахме с кутия с щипки, при което той разпиляваше и след това издирваше повечето щипки и ги връщаше в кутията.

- Говорене. Въпреки, че в този период бебето се интересува най-много от предметите, има малък прогрес и в говоренето. Като изключим постоянното бръщолевене на бебешки "език", попаденията му засега се свеждат до три неща:

• "Тя - тя!" - означава "Чао - чао!" и го използва, когато маха с ръка за довиждане. И обратното, когато той чуе от нас "Тя - тя!" или "Чао - чао!" също маха с ръка.
• Kогато подава предмети на друг човек, казва "На!"
• Веднъж, сочейки предмет, каза "То это?" - което подозрително напомня на "Что это?" ("Какво е това?"). На няколко пъти сочейки предмети, каза "Это" ("Това"), но все още събитието е твърде рядко, за да му се отдаде значение.

Все пак може да прогнозираме, че ще проговори на руски.

Понякога се забавлява с това да  издава звуци, които може да транскрибираме като "Д-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-н!" Забавлява се, когато и възрастните ги повторят. Това ми е интересно от гледна точка на това, че е напълно способен да казва "р" и е любопитно дали когато проговори, ще изпуска този звук от речта си.

Последни постижения

- завинтва и отвинтва капачки на буркани
- бърка си в носа
- имитира лоши мои навици (прочиствам си гърлото, когато съм нервен, или ръмжа - сьответно той започна да ръмжи по същия начин; сигурно мисли, че това е езикът, на който говоря?). надявам се да не усвои всичките ми тикове. изобрети лично свой ръмжащ смях, който използва само в мое присъствие.


- видя как си въртя главата за "не" и започна да си върти главата за забавление
- започна да се върти в кръг за удоволствие (лично негово откритие)

- написа първата си "книга" - поставен пред компютъра, предпочете да "пише" така както пише майка му, а не да играе или да движи мишката. въведе серия от букви, цифри и препинателни знаци. дори по случайност успя да съхрани книгата си във файл.

- наясно е с някои забранени неща и ги категоризира по признак. например, дръжката на чекмеджето, в което стои пепелта от печката, е "забранено". когато бяхме на гости на баща ми, видя че дръжките на чекмеджетата на бюрото му имат подобна форма и могат да се въртят по същия начин. предпазливо ги хвана и постоянно гледаше към Ксения, проверявайки каква ще е реакцията й. беше озадачен от това, че в този случай беше разрешено.

- вече не само взима, а и ни дава предмети (по свое усмотрение), за да види какво можем да направим с тях

- възторжено разпознава котки както на снимки, така и на сравнително отдалечени от действителността рисунки
- играе си умишлено с котката - провесва пред нея неща, които тя да се опитва да улови

Годинка

След два дни Бебо следва да навърши една годинка. Развитието му през последната седмица беше белязано от доста рязък скок (или поне отстрани изглежда така).
Имам доста впечатления, затова ще се опитам да ги подредя в групи.

Да поставим нещата по местата им

Освен обичайните деструктивни желания на Бебо, вече се забелязва и някакъв стремеж към конструктивност. Слага "шапки", т.е. накачулва случайно предмет върху предмет. Особено впечатлява това, че се опитва да поставя нещата по местата им.

• Играеше с капаци на тенджери, опитвайки се да сложи капаците върху тенджерите
• Слага неща обратно в кутиите им
• Престраши се да опита не само да взима обръчи от колчето на играчката, а и да ги нанизва обратно
• Постави обратно слушалката върху телефона (макар че я завъртя по нетипичен начин)

Предпазливост

Имам спомен, че когато съм бил може би на 4 годинки, бях открил как да казвам "р", но се тренирах тайно и не исках да я използвам пред хора, докато не съм убеден, че мога да го правя както трябва. Кой знае колко време щях да пазя това в тайна, но след няколко дни (или седмици?) ме дочуха случайно, докато се упражнявах.

По подобен начин Бебо не смее да опита нещо ново, ако не е сигурен, че има добър шанс да му се получи. 

Например, бяхме му купили една нова играчка, с пробити фигурки, закачени върху огъната тел (могат да се движат само по извивките на телта). Първата му реакция беше най-варварски да я тресе и обръща. Оставен сам, започваше внимателно да разучава преместването на фигурките. Но в момента, в който разбереше, че някой го гледа, се връщаше към обичайното си деструктивно поведение (в което се чувстваше по-уверен и сигурен) или демонстративно зарязваше всичко. Явно не желаеше да прави интелектуални експерименти, докато го гледат. Може би също като мен счита, че мисленето трябва да се осъществява в самота.

По-горе споменах, че се престраши да слага обръчи върху колчето. Подозирам, че и по-рано му беше хрумнала идеята, че обръчите могат да се закачат обратно - пресягаше се, поднасяше ги, но не смееше да ги пусне и да види резултата. (С неговата неразвита координация в момента има достатъчно голям шанс да не уцели). Сякаш изчаква идеята за нещо да отлежи, преди да тръгне да действа по нея.

Имитация

Може би най-добрата илюстрация за предпазливостта, за която споменах, е следната случка. 

Всеки ден, когато тръгвах за работа и когато се прибирах, му махах за довиждане (или пък за "здрасти"). Снощи се оказа, че веднага, след като съм отворил входната врата, секунди, преди да вляза, бебо ми е помахал.

- Веско, той току-що ти помаха, но сега се крие - каза Ксения.

След това го насърчи, движейки ръчичката му, да го направи и пред мен. И наистина, след насърчаването, той посмя да го направи сам.

Същата вечер Ксения започна да играе с Чуда (котката), провесвайки над нея някакъв предмет, който Чуда се опитваше да улови. Бебо много се въодушеви от играта им, взе една дрешка, отиде при Чуда и също я провеси над нея (но Чуда, разбира се, избяга, защото знае от опит, че човешкото бебе е опасно).

Накратко, изглежда, че през последните дни сякаш много по-добре разпознава действията ни и се опитва да ни имитира. Когато имитацията е неуспешна и не води до същия резултат като при нас (примерно не може да завърти пумпал или да накара топка да подскочи), Бебо се разстройва и мрънка. Може би за първи път ми просветна толкова ясно, че за да имитираш успешно нещо, трябва да го разпознаваш и разбираш достатъчно, т.е. дори "чистата" имитация не е никак малко постижение.

Експерименти

Вкъщи има две вертикални препятствия за Бебо: диванът, на който спим, и прагът (едно стъпало) което дели дневната от моя компютърен "кабинет". Качването върху тях е сравнително лесно за него, но слизането изисква различна стратегия: от леглото се спуска, обръщайки се с гръб и спускайки крака (наложи се да го научим на това), а от стълбата слиза като престава да ходи, и започва да пълзи, първо спускайки ръце (това го беше открил сам).

Тези дни за първи път го видях да се опитва да прави нещата наопаки: опита се да слезе от леглото, сякаш слиза от стъпалото (с ръцете напред, което би довело до това да падне и да се удари), и се опита да слезе от стълбата по метода, който ползва за леглото (обърна се с гръб и спусна крака назад, което няма особен смисъл, защото стъпалото е твърде ниско).

Експериментите не спират дотук. Вече не се ограничава до дивана и прага, а се опитва да се покатери върху всякакви предмети, които изглеждат, че стават за това - особено кутии. След като покри тенджерата с капака й, също се опита да се покачи върху нея.

Ревност

Преди няколко седмици Бебо започна да ревнува Ксения от мен: всеки опит да я прегърна му изглеждаше като опит да му я отнема. Той можеше да седи на другия ъгъл на стаята и да си играе с нещо, но видеше ли, че се присламча към нея, веднага хукваше към нас и се вкопчваше в крака й с протестни викове или протягаше ръчички нагоре към нея (превод: "вземи ме").

Това обаче не продължи дълго: изглежда разбра, че няма опасност да му открадна майката и вече не обръща такова внимание на това дали съм я прегърнал. А и по-пресните му изпълнения, които вече описах, го държат по-ангажиран с други неща.

Забранено

През последната седмица Бебо неусетно се промени. Започна да ходи много по-бързо и уверено по земята (а по леглото, където се чувства в по-голяма безопасност, прави опити и да тича). Самият му поглед е станал някак си по-любопитен и възприемчив.

Аз също се промених - той започна да ми се струва много мило и сладко бебе, и най-накрая ме завладяха онези умиляващи настроения, които намирах за нелепи, когато ги проявяваха жена ми и сестра ми.

Преди няколко дни Бебо за първи път осъзна какво е това "забрана" и прояви първия си сериозен каприз. Досега винаги е ревал от страх, глад, скука или дискомфорт. Този път обаче, след като мишката на компютъра му беше отнета, той започна да мърмори с негодувание, и накрая се разрева с глас. Проумяването на факта, че не всичко на света е възможно и позволено, явно му дойде в повече.

След тази поредна екзистенциална криза, в която Бебо оцени по-добре мащабите на това колко се е прецакал, той вече не е същия. Когато му бъде отнет даден интересен предмет, той не забравя лесно това. Когато му се каже "Престани!" или "Спри!", той спира опитите си да се покатери някъде, но и започва бурно да недоволства. Например преградата, която сме поставили, за да не може да отива при входната врата, вече не е нещо, което просто си седи там. Той очевидно протестира против съществуването й и изглежда е наясно, че тя се намира там по наша воля. А мишката и клавиатурата на компютъра стават едни от най-интригуващите неща наоколо. Налице са всички предпоставки да започне да виси пред компютъра като нас... Остава надеждата, че в изблик на някакъв тийнейджърски бунт напълно ще се отдалечи от нашите мании.

Генератор на хаос

Стигна се до положението, за което всички родители ме предупреждаваха. Бебо е на етап, на който увеличава хаоса във Вселената. Всеки един шкаф или чекмедже биват отворени, а съдържанието им се озовава на земята. За късмет засега се пази от печката, когато в нея е запален огън - мисля, че някак успях да му демонстрирам, че не е добра идея да я приближава.

Но не мислете, че е поумнял твърде много. Наскоро отвори едно чекмедже, пропълзя под него, понечи да се изправи и удари главата си в дъното на чекмеджето. Помрънка малко, пак започна да се надига и пак удари главата си в отвореното чекмедже. Последва нова вълна недоволство и трети опит за изправяне на същото място. След третото удряне на главата Бебо вече реши, че е време за оглушителен рев.
Сигурно в крайна сметка постъпва оптимално на ситуацията си, защото знае, че Ксения не може да издържи на рева му и веднага хуква да решава проблемите му, за разлика от мен - безсърдечно и безмилостно наблюдаващ го както се наблюдава мишка в лабиринт.

Малката рибка

Този месец Ксения купи една гумена книжка - "Малката рибка" - която е идеална за бебета, тъй като издържа на хапене, лигавене, мачкане, дърпане, и дори става за игра във вода. Интересна подробност е, че макар че е на български и е поръчана от българското издателство "Фют", книжката е отпечатана в Китай.

Но както и да е, да не се отклонявам. Историята в книжката започва с това, че малката рибка се сдухва, че е дребосък и завършва с това, че тя научава, че един ден ще порасне и ще стане голяма рибка.

"Освен ако междувременно не умре" - пояснявам аз на Бебо. За щастие той все още не е в състояние да разбере какво му казвам.

Вместо да му чета историята (което на този етап е безсмислено), се опитвам да му соча приликите между големите и малки костенурки, големите и малки морски кончета и прочие. Положителен ефект, който се наблюдава е, че се опитва да ги вземе с ръка, което може би означава, че ги отличава върху страницата. (Други не особено солидни неща, които безнадеждно се е опитвал да вземе с ръка досега са слънчевите зайчета по стената и течащата вода от чешмата).