Петър може да откопчава памперса си, дори и ако е закопчан на гърба му. Не ми е известно бебе на тази възраст (годинка) да прави нещо подобно. Като цяло е доста по-любопитен и прави повече бели, бърка в чекмеджета, в които изрично му е забранено да пипа, интересува се от контакти, все неща, които Стоян не е правил.

Стоян наскоро се направи на майка. Пъхна една кукла - бебе под тениската си и каза: "Аз ще раждам. Вруууум, карам до болницата. Родих бебето. Измийте го, че цялото е в кървища."

Стоян също така започна да рисува. Засега има 2 творби, които са ми известни: "Телевизор с лице" и "Паяк".

Черен хумор

Баба Маша е на 90 години и редовно дава на Стоян вафли и шоколад.
- Мамо, а баба Маша колко дълго ще живее? - пита той.

След гледане на научно-популярни филми за животните - Стоян е взел фигурка на мечка.
- Мечката трябва да набере килогорами [за зимата]! Сега ще изяде лисицата! Сега ще изяде таралежа! Сега ще изяде и другите животни!!! Добреее. Мечката набра килограми.

- Хайде да бягаме, тати!
- Не може, твърде съм стар.
- Не си стар! Трябва мнооого пъти да живееш за да станеш стар!
- Изморен съм.
- Но ти спа тази сутрин!
(нямаше как да му възразя и трябваше да бягам с него)

- Тати, вие нали няма да умирате скоро?

Междувременно, при Петър...
Петър разпозна лице от картинка върху тениската ми.
Петър реагира правилно на "остави това на мястото му", "остави това откъдето си го взел".

Авторът

25.VI.
- Защо устата на хората е на главата? - замисля се - Авторът ли така е решил да ни направи?

18.VI.
У Светы тръндец, потому что у нее папа болеет.
У Светиного папы есть краб в животе.

19.VI
Стоян: Мама, я покакал!
Ксения: Хорошо, а че в темноте сидишь?
Стоян: Потому что я же герой.

Аналитична аналитичност

Едно от най-характерните за мен качества е неспирното, постоянно мисловно предъвкване и "дефиниране" на неща, които са очевидни и интуитивно ясни, и следва да бъдат пропуснати, защото имаш по-важна работа. Например "какво е това 'хумор'", "как е конструирана тази шега?", "как се заплитат такива орнаменти?", "защо тези форми и този материал са приятни? какво стои зад тях?", "защо е добре да е добре, а е зле да е зле?", "смислен ли е смисълът?", накратко, един куп безсмислени и ненужни анализи всеки ден, които парализират нормалната ми дейност и са характерни за хората с обсесивно - компулсивна личност (да не се бърка с обсесивно - компулсивно разстройство).

Това ми качество ми пречи да чета книги (някъде след 17-тата ми година стана нетърпимо).
Със съжаление установявам, че Стоян прилича на мен и при това няма откъде да е видял или чул как разсъждавам, защото това просто са неща, за които никога не говоря и не изразявам навън, освен чрез разсеяност и мълчание.

За разлика от другите деца, неговите въпроси сравнително рядко са "Защо?" и "Какво е това?". Те плашещо често са за неща, които вече разбира. Например, отива да се похвали на майка си за нещо, след това се връща при мен и казва:

- Аз се похвалих на мама. Тати, какво значи "да се похвалиш"? Обясни!

Повечето му въпроси са в този дух. Много конкретни, за нещо, което вече знае, и изискващи ясна дефиниция с думи.

"Ще си хвърляме топката един на друг. Какво значи "един на друг"? Обясни!"
"Тати, аз се засмях. Какво означава "да се смееш"? Обясни!"
"Тати, жаден съм. Дай ми вода. Какво означава "жаден"? Обясни!"

Често му казвам "Ти обясни" и той обяснява, доколкото може, или повтаря искането си да обясня аз, ако темата е твърде абстрактна за четирите му години.

Гледам едно малко копие на същия шаблон, който стърже в главата ми всеки ден. Най-плашещото е, че няма откъде да е видял затлачените ми вътрешни "разсъждения". Което води до страшната идея, че предаваме на децата си повече, отколкото си мислим.

Имаше и забавни неща, които направи този месец, но след като написах това, направо не ми е до шеги.

Петър 1 yr apdate

Петър проходи преди около седмица. Направи го по-късно от Стоян. Стигна до бутилка бира и я грабна, което, предполагам, може да бъде изтълкувано като неофициален прощъпулник.

Също така, започна да ходи и да дрънчи с дрънкалката, изпитвайки видимо удоволствие от това, че разбира, че дрънченето е предизвикано от него.
И най-накрая, с радостно ръмжене ми донесе един чехъл, с който се опита да ме почерпи.

Продължава да е много жизнерадостно бебе (за разлика от Стоян на неговата възраст). След 10 дни ще навърши 1 годинка.

Роли

12-ти септември 2014
Тъй като ме няма у дома, Стоян вместо на мен се оплаква на бебето от решенията на майка си:
- Бебо, бебо, мама не дает мне басеееейн!

17-ти декември 2014
- Стоян, какво правиш? Не го бий!
- Не, аз просто много силно го милвам.

9-ти януари 2015
Стоян за малко не купи hint-ове за 60 лева. Добре че дойде да ме пита какво да прави със странния popup, вместо да продължи да цъка по бутоните. In-app purchases are evil.

март 2015
- Кое ти харесва повече - Quake или Commander Keen?
- Коейк.
- Защо не Commander Keen?
- Защото е много... скучна!
- Но Commander Keen e за деца, а Quake не е за деца.
- Какво говориш, татииии! Неправилно говориш! Неправилно!

Играехме (по негова идея) игра, в която аз се преструвам на него, а той - на мен.
- Но аз не искам да ходя на детска градина-а-а. - казвам аз
- Но трябва да отиваш! Хайде! Аз ще нося те! - казва той, и т.н.
Може би вече се чувства достатъчно сигурен в идентичността си, за да предлага сам толкова екстремен вид театър. Преди винаги се плашеше и настояваше "Не! Аз съм Стоян!" при опит да му се каже, че в момента е шофьор или играч или нещо друго. А може би просто театърът е нещо, което от край време възприема като сигурна зона.

Беше доста забавно, докато се преструваше на мен.
Така според него протича работния ми ден:
"Отивам на работа. Сядам на компютъра.  (седи пред една възглавница) Сега ще избегна! Стрелям! Крия се! Стрелям! СПЕЧЕЛЯХ!! Тати, виж! От компютъра излизат пари! Вземах парите! Доообре. Сега отивам до магазина да купя храна и шоколади и играчки. Отивам у дома."
Успял е да запълни празнините в познанието си за деня ми доста добре.

3-ти април 2015
- Трябва да пия вода, за да не умрявам.
- Нямам повече здраве, трябва сега да умрявам. (повлияно от Принца на Персия).

Стоян помолил майка си да направят катапулт - тя направила от тенджера, поиграли. После решил, че тенджерата е барабан, а накрая я обявил за гърне и "наакал" там играчкови "аки-аки" (легота).

април 2015
- Мамо, ти помниш ли когато беше малка и аз бягах пред теб и натисках бутоните на асансьорите [преди ти да успееш да ги натиснеш], а ти ревеше?
- Когато съм била малка, теб не те е имало, Стоян.
- Но на мен ми се присъни така!

- Мамо, разкажи ми история за лека нощ.
- Не мога да разказвам истории, Стоян.
- Тогава аз ще разкажа ти история за момичето, на което паднал шкаф.
Имало едно момиче и един шкаф. Някой минал и бутнал шкафа и той паднал върху момичето. Момичето заплакало и повикало баща си и дядо си да вдигнат шкафа. Край. [не съответства на нещо от действителността]

Стоян вече прави доста сериозна разлика между "истинско" и "фалшиво, играчково" и често говори за тази разлика.