Стоян вече не е Квазиутап

"Може ли да сложиш бебенцето да спи при мен?"

От много време не съм писал тук, главно защото вече приемам Стоян за пълнокръвна личност, и въпреки че той изненадва всеки ден със своите идеи, шеги и прозрения, вече нямам мотивацията да ги записвам.

Начинът, по който Стоян опознава света напомня за начина, по който извънземно се учудва и прави допускания за всичко около себе си (мога ли да взема луната? в моя корем защо няма бебе?), и тези допускания са доста адекватни, предвид това с колко малко информация разполага.

През февруари Стоян особено ме впечатли с това как той създава страничен коментар за себе си - например когато се страхува, си казваше "Спокойно, Стоян!". Когато се оказваше, че е нямало причина да плаче, си казваше "И че орал?" ("И за какво рева?"). Разбира се, това бяха реплики, които е чул от нас, но начина, по който ги ползваше, беше много интересен. Впрочем всяко нещо, което сме му казвали, може да бъде използвано срещу нас, например:

- Тати, хайде да скачаме.
- Не искам.
- Но трябва!

На 30-ти май тази година се роди второто ми дете - Петър. Стоян го прие с голяма радост и обич, което много ме изненада. Изненадан съм да видя това, може би защото всички в "семейството", в което съм израснал, живееха в неспирен конфликт, и съответно и сестра ми и аз бяхме в конфликт.

А Стоян обясняваше на бебето как ще го заведат у дома, и как ще си играят, и тепърва му предстоеше да разбере, че бебетата нищо не умеят. Но въпреки че бебето не можеше да се възползва нито от храната, нито от играчките, нито от забавленията, които той му предлагаше, Стоян не се разочарова и каза, че ще го чака да порасне по-голям.

P.S.
Мислех да закрия блога с един последен пост, макар че никога досега не съм затварял блог. Изречението от последния абзац обаче стои отворено по много хубав начин, така че ще се въздържа.

Умозаключения

Ксения се кани да гризе ушенцето на Стоян:

- не токай Стоянчо ухо!

- ам-ам-ам

- не токай Стоянчо ухо! это не еда!

- ам-ам-ам

- не токай! посушай, Стоянчо ухо это не еда!

(Не пипай! Слушай, ухото на Стоянчо не е храна!)

- Не вака! Еще не дует и не капает.

(Не искам качулка! Не духа и не капе все още.)

Барабаня по гърба на Ксения, за да я масажирам:

- Не тупай мама! Мама болит! Мама не бабан! Брыс! Я сказала!

("Не тупай мама! Мама я боли! Мама не е барабан! Махай се! Казала съм ти вече!")

Дълги изречения

Забавни:
- Помо[ш]т, помот! (иска някой да го издърпа на леглото, накрая се издърпва сам). [С]пасибо, Стоян (благодари на себе си).
- Стоян скок! Б[р]аво, Свети! (“Стоян” в компютърната игра скача, управлява го Свети).
- Чакаме мамата. Ето го мамата!

Изречения:
- Иди с’час покажу. (След като не успявам да разбера негово обяснение, ме води на конкретното място - “Ела, сега ще ти покажа”)
- Не взимай Стоянчо.
- Достань воду.
- "Аз съм Макуин." "Аз съм Метр". "Аз съм Стоянчо самолет" (говори от името на играчките си, представяйки ги една на друга като при запознанство).

“Папа, пойдем на кухню готовит и кушать” ("Татко, да ходим в кухнята да готвим и да ядем.")
И... рекодно дълга поредица от смислени изречения:
“Че-то крутится. Мама готовит. Пойдем покажу что там мама делает.” (Нещо се върти [става дума за миксера]. Мама готви. Ела да ти покажа какво прави мама там.”

Но най-страшното е появата на въпроса "Почему?" ("Защо?")
- Тати, ставай! Тати не става. Тати, почему?

Животът вече няма да е същия.

Театър

Стоян достигна до съвременните принципи на правото, а именно, че човек принадлежи на себе си:
"Не пипай Стоян. Това не твой Стоян!"

Понякога бедният речник води до интересни сравнения:
"очи - сополи" = сълзи


Филмът "Колите" го вдъхнови допълнително да прави театър с колите си. Храни ги с бисквити, води ги да пишкат, кара ги да разговарят.
Една от последните сцени - големите коли (родителите) отиват навън, а малките коли остават и плачат. Или пък всички коли отиват до магазина, за да купят нещо.

Минало, собственост

Последните 2 месеца Стоян разви чувство за минало и собственост.
"Не токай мама. Это не твоя мама."
("Не пипай мама! Това не е твоята мама.")
"Не дам! Это кола Стояна! Это не твоя кола!"
Трябва да отбележа, че по принцип е доста щедър, и също така никога не взима чужди вещи, колкото и да са му интересни, научи това много отдавна (може би преди повече от година) и много лесно.

Коментира случки от повече от месец, повечето от които не го касаят пряко:
Чичо даил цвети бакака. ("Чичо подари цветя на баба") (случка отпреди повече от 10 дни)
"Дяденька ставил шкаф." ("Чичкото е поставил шкаф") - сочи цветята и висящия шкаф в кухнята.
"Деда даил пожана." ("Дядо подари пожарна"). - сочи новата си придобивка.

Зает е и да отрича всичко, което може да отрече, и понякога сам се изненадва от това колко далеч може да стигне:
"Сюся не мама. А-а. Сюся мама."

Познава емблемите на много коли:
Апел (опел), Бабайу (субару), фофаген (фолксвафен), пежо, нено (рено), тойота, сидес (мерцедес), и други. Бърка хюндай с хонда по моя вина. Заради него почнах да уча марките, преди това не ги знаех особено.

Започна да играе на компютърни игри:

Граматика

Този месец Стоян повтаря почти всичко, което чува и се опитва да внася и граматика в изреченията си.

Собственост:
Это чай Стояна. (Това е чашата на Стоян).
Это Стояна титя! (Това е цицата на Стоян!)

Членуване:
Доста често добавя към думите "та", напр. "лйона (зелена) колата". Когато думата е руска, това не работи в негова полза, но той членува и руските думи.

Доста често говори едновременно и на двата езика, за да се презастрахова:
"Это това е мячик то[п]ка."
"Айде гоуа (горка) зязяка (пързалка)".

Отдавна владее бъдеще време:
(будем / не будем) гулять!

Множествено число:
Много деца! Т(р)и коли, д(в)е коли! Много коли! (Все още не прави разлика между две, три и много, напр. гора = "две дърво")


Други развития:

• Стреми се да следва правила и познати процедури и не желае да се отклонява от тях, както и да опитва нова храна. Експерименти при рутинни процедури са нежелани.
• Научи се целенасочено да цъка с мишката върху обекти по екрана (играта Windosill, изборът на клипчета в YouTube). Може и да държи бутона натиснат, но не може и да мести, и да държи бутона натиснат (т.нар. drag).

Разговор с Клонинг

Стоян за пореден път гледа филмчета, в които той и майка му играят заедно.
По едно време отива, долепва носа си почти до екрана и крещи:
"Ей, мамо! Ей, Стоян!"
Образите на екрана не му обръщат внимание.
"Не отговайя! Мама не отговайя!" - констатира той.
"Ей, Стоян! Хватит дидиу!" (Стига си стрелял, стига си правил едно и също) - опитва той пак, този път обръщайки се към собствения си образ.
Няма резултат.
"Стоян не отговайя!" - казва той.


(преди лягане)
"Не хочу спать!"
"Хватит спать!" (в смисъл - "Стига с това спане!")
Изброява героите от всички анимационни сериали и пита дали и те спят.
"И Маша спить? И Дим Димич спить? И Бикин [пингвин] спить?" (и т.н., списъкът е дълъг).