Дългият път до красноречието

Преди няколко дни котката одраска Стоянчо, докато той размахваше пръчка към нея. Това породи изключително смислена поредица от думи от негова страна:

- Коте, не! Вава! ("вава!" значи "боли!"). Вава! Не така!

________________________________

Вече сериозно се интересува от това какво правя на компютъра и редовно ме навестява. Понякога си поръчва:

"Пам!" = поиграй на играта с "пам" ("пам" значи "топка", а играта е Ballance)
"Оп! Оп!" = пусни Gangam Style
_____________________

Вчера убедих Ксения да отиде до магазина и да ни остави заедно. След десет минути пред компютъра той осъзна, че Ксения я няма. Вместо да се разреве (както би направил преди 8 месеца), той каза:
- Титя! [цица]. Мама! Мама! Къде? - и посочи прозореца.
("Къде" в зависимост от контекста може да значи и "заведи ме там, където ти соча"). Той познава околността и допускам, че дори би могъл да я намери.
- Мама отиде да купи ням-ням. - обясних му. - Ще се върне. Чакай.
- Такай! - каза той и ме погледна с поразително разбиране.
Започна да се люлее на дървеното конче и да си играе с някакви играчки. След пет минути пак каза:
- Мама? Мама? Къде! Титя! Мама? Къде?
- Мама отиде да купи ням-ням. - обясних му пак. - Ще се върне. Чакай.
Той пак започна да играе, без дори да опитва да реве. И в крайна сметка след 40 минути и 5-6 повтаряния на горното обяснение, той най-спокойно я посрещна. Допускам, че можехме да направим това по-рано.

__________________________

Рядко назовава предметите с имената им, но вече и не ги сочи с мучене така често, като преди.
Обикновено казва:

- ТоВа! Там! ТоВа! - като по доста забавен начин натъртва сричките.

Емпатия

Една от новите прояви на Стоянчо през последните няколко дни е състраданието, което проявява към животните, пострадали в анимационното филмче "Маша и Медведь". Това като че ли е нова емоция при гледането на филмчета. Вродена ли е емпатията у децата е интересна тема на разговор.

Нови думи:
к'ай = край
огин = огън
таки = тапки (чехли на руски)
бяга = бягам, бягай

По-стари думи, които съм забравил да спомена:
титя = зърно на гърда, независимо дали мъжка или женска
вава = болка, независимо своя или чужда
ти, ти = "това съм аз в огледалото"
пам! = топка
бей = удар, хвърляне, действие или събитие, увеличаващо ентропията

Случки от последните две седмици:

Опитва да се покатери в детска къщичка, но е трудно. Поглежда под нея (където според него би трябвало да й сложат стълби) казва:
- Къде?

Минава покрай изкъртена и съборена от вандали чешмичка с шадраванче в парка. Клати неодобрително глава към безпорядъка:
- Ай - ай! Ай, ай!
Разперва ръце към разрухата:
- Ай, ай!


Последни изречения:
Мама къде? (превод: Къде е мама?)
Еко бяга! (превод: Веско, хайде да бягаме!)
Плю-плю, не! (свърши се с къпането, уви!)
Бяга, не! (свърши се с бягането, уви!)
Нема - не! К'ай! (превод: Няма! Не! Край!)

Последни убеждения:
Според него пералнята също е кола, защото има кръгла част, която се върти и шуми.

Ксения ми пише:

Стоян увидел твою аватарку в фейсбуке и показывает пальцем: "Папа... папа... Эко!" :)

("Еко" значи "Веско").

Последните 2 седмици бяха много интензивни. Без предисловия ще спомена събитията, за които се сещам:


Започна да се разочарова, когато отивам на работа. Вместо просто да ми каже "Тао - тао!" и да ми помаха, той казва:
- Тао! Тао! Не! Папа! Неее...
По същия начин ("Неее...") реагира при раздялата си с каквото и да е, например анимационно филмче, което свършва.

***

Играем с топка. Той я хвърля, без да иска, в мивката. Казвам му:
- Тя се измокри. Трябва да я избършем.
За моя голяма изненада, той ми носи кърпата за ръце.

***

Наблюдава внимателно какво правим. Когато вижда, че ще режем ябълки, носи формичката за рязане на ябълки. Когато вижда, че ще лекуваме котката, носи фунията, която се закачва на шията й, за да не се облизва. Дори когато Ксения разговаряше с майка си по повод лечението на Чуда, той разбра за какво става дума (те не споменаха самата Чуда изрично) и донесе фунията.
В началото се притесняваше от това, че мажем Чуда насила и мислеше, че я мъчим, така че протестираше заедно с нея.

***

"Това е титя" - "Това е цица", първото му изречение.

***

Нарича ме по име. Ксения ме вика: "Веско! Веско!". Той също идва при мен, и когато се опитва да привлече вниманието ми, казва: "Еко! Еко!"

***



Реши да носи в слинг куклата - бебе, която доскоро приемаше като свой съперник. Поиска Ксения да му помогне да я омотае в слинга, така, както самата Ксения е омотавала и носила него. Вече е голям и носи по-малки "деца". :)

***

"Како е тоа?" "Тоа къде?" - реакциите му към непозната вещ. Също така, реакциите му, докато управлява за малко Робин от играта Iconoclasts. Разбира кой бутон какво прави. Очаква в различните игри бутоните да правят едно и също.

***

Нахитрява.
- Ела! - казва му Ксения и помахва приканващо с ръка.
Вместо да дойде като всеки път, той на свой ред помахва с ръка (в смисъл: "Ти ела!").

***

Вече ходи наравно с нас (т.е. тича). Ходи сравнително дълго.
Обича да се върти в кръг и да му се завива свят.
Най-новото му забавление е една дълга, тясна дъска, която слагаме на пода. На нея има място да стъпят и двата му крака, но за него това е предизвикателство, той върви бавно, със ситни стъпчици и от време на време балансира.

***

Има една играчка - камионче с ремарке, и в ремаркето трябва правилно да бъдат сложени кръгли, квадратни и триъгълни формички в съответните улеи. Макар и с мъка, той успява да го направи.

Остават още 2 месеца до навършването на 2 годинки.

Тяло

Макар да не знае имената на частите на тялото си, Стоянчо ги разпознава върху куклата, върху другите хора, и върху себе си - изглежда това се е развило паралелно с отъждествяването му с образа в огледалото. Става дума за носа, устата, очите, ушите, стъпалата на краката, и пъпа. Пишката му има специален статут и присъства в речника му.

Експеримент

Днес Стоянчо направил следният експеримент: решил да нарича колите "коте", а котките - "кола".

Също така започна да опипва лицето си, гледайки се в огледалото. Стигна до очите и бръкна в тях така, както бърка в очите на куклата и както се опитва да бръкне в очите на други деца и възрастни. Уви, този път последствията бяха неприятни за него и мисля, че получи добър урок :)