Случки от последните две седмици:

Опитва да се покатери в детска къщичка, но е трудно. Поглежда под нея (където според него би трябвало да й сложат стълби) казва:
- Къде?

Минава покрай изкъртена и съборена от вандали чешмичка с шадраванче в парка. Клати неодобрително глава към безпорядъка:
- Ай - ай! Ай, ай!
Разперва ръце към разрухата:
- Ай, ай!


Последни изречения:
Мама къде? (превод: Къде е мама?)
Еко бяга! (превод: Веско, хайде да бягаме!)
Плю-плю, не! (свърши се с къпането, уви!)
Бяга, не! (свърши се с бягането, уви!)
Нема - не! К'ай! (превод: Няма! Не! Край!)

Последни убеждения:
Според него пералнята също е кола, защото има кръгла част, която се върти и шуми.

Ксения ми пише:

Стоян увидел твою аватарку в фейсбуке и показывает пальцем: "Папа... папа... Эко!" :)

("Еко" значи "Веско").

Последните 2 седмици бяха много интензивни. Без предисловия ще спомена събитията, за които се сещам:


Започна да се разочарова, когато отивам на работа. Вместо просто да ми каже "Тао - тао!" и да ми помаха, той казва:
- Тао! Тао! Не! Папа! Неее...
По същия начин ("Неее...") реагира при раздялата си с каквото и да е, например анимационно филмче, което свършва.

***

Играем с топка. Той я хвърля, без да иска, в мивката. Казвам му:
- Тя се измокри. Трябва да я избършем.
За моя голяма изненада, той ми носи кърпата за ръце.

***

Наблюдава внимателно какво правим. Когато вижда, че ще режем ябълки, носи формичката за рязане на ябълки. Когато вижда, че ще лекуваме котката, носи фунията, която се закачва на шията й, за да не се облизва. Дори когато Ксения разговаряше с майка си по повод лечението на Чуда, той разбра за какво става дума (те не споменаха самата Чуда изрично) и донесе фунията.
В началото се притесняваше от това, че мажем Чуда насила и мислеше, че я мъчим, така че протестираше заедно с нея.

***

"Това е титя" - "Това е цица", първото му изречение.

***

Нарича ме по име. Ксения ме вика: "Веско! Веско!". Той също идва при мен, и когато се опитва да привлече вниманието ми, казва: "Еко! Еко!"

***



Реши да носи в слинг куклата - бебе, която доскоро приемаше като свой съперник. Поиска Ксения да му помогне да я омотае в слинга, така, както самата Ксения е омотавала и носила него. Вече е голям и носи по-малки "деца". :)

***

"Како е тоа?" "Тоа къде?" - реакциите му към непозната вещ. Също така, реакциите му, докато управлява за малко Робин от играта Iconoclasts. Разбира кой бутон какво прави. Очаква в различните игри бутоните да правят едно и също.

***

Нахитрява.
- Ела! - казва му Ксения и помахва приканващо с ръка.
Вместо да дойде като всеки път, той на свой ред помахва с ръка (в смисъл: "Ти ела!").

***

Вече ходи наравно с нас (т.е. тича). Ходи сравнително дълго.
Обича да се върти в кръг и да му се завива свят.
Най-новото му забавление е една дълга, тясна дъска, която слагаме на пода. На нея има място да стъпят и двата му крака, но за него това е предизвикателство, той върви бавно, със ситни стъпчици и от време на време балансира.

***

Има една играчка - камионче с ремарке, и в ремаркето трябва правилно да бъдат сложени кръгли, квадратни и триъгълни формички в съответните улеи. Макар и с мъка, той успява да го направи.

Остават още 2 месеца до навършването на 2 годинки.

Тяло

Макар да не знае имената на частите на тялото си, Стоянчо ги разпознава върху куклата, върху другите хора, и върху себе си - изглежда това се е развило паралелно с отъждествяването му с образа в огледалото. Става дума за носа, устата, очите, ушите, стъпалата на краката, и пъпа. Пишката му има специален статут и присъства в речника му.

Експеримент

Днес Стоянчо направил следният експеримент: решил да нарича колите "коте", а котките - "кола".

Също така започна да опипва лицето си, гледайки се в огледалото. Стигна до очите и бръкна в тях така, както бърка в очите на куклата и както се опитва да бръкне в очите на други деца и възрастни. Уви, този път последствията бяха неприятни за него и мисля, че получи добър урок :)

Това, което не се вижда

Напоследък не съм писал нови update-и, защото на повърхността не изглежда Стоянчо да се държи кой знае колко по-различно от преди. Трудно е обаче да се опише откъде идва усещането, че скрито под повърхността, нещо го променя. Дали е това, че гледа и слуша с повече разбиране, дали е по-голямата му сръчност (храни се с нож и вилица), навикът умело да ни имитира (изхвърля боклук в кошчето, бърше ръцете си след измиване), по-добрата му памет (за околността, в която живеем и атракциите в нея) - няма конкретно нещо, за което човек да се захване и да го опише.

Последните 5 дни обаче има няколко ясно изразени неща, които мога да посоча с пръст:

-> освен че обича да гледа филмчета, в които участва той, вече сочи възторжено и свои снимки, промърморвайки нещо от рода на "Ето го!". Също така за първи път го видях пред огледалото да сочи ту себе си, ту отражението си и да казва пак: "Ето го!"

-> По-лесно повтаря думи, които е чул. Днес научи от баща ми дума, свързана с нещо, което силно го вълнува - КОЛА! В момента нарича "кола" всяко нещо, което има колела, като според него самите колела всъщност са "кола" и са в дъното на всичко.

Тези две неща съвсем официално вече го качват на нивото на шимпанзе.

Ако се интересувате от снимки и видео със Стоянчо, може да прегледате често осъвременяваният с нови попълнения албум в facebook.

Снимки

Видео

Неговото любимо видео от този списък е това, в което ни помага да носим и подреждаме дърва за огрев.

Смартфон драма

Дадох на Стоянчо (вече заслужава да бъде наричан така, а не "Бебко") стария си мобилен телефон. Той обаче започна да го завърта на 90 градуса, да поглажда екранчето с пръст. Явно е в крак с времето и не може да бъде излъган.

Досегашният му досег с новия ми смартфон (през който пиша и публикувам този запис) се състоеше главно в сравнително неуспешни опити да разбере какво се случва в игрите Cut the Rope и Amazing Alex (incredible machine clone). Жалко, че няма  Android версия на flash играта Splitter, в която свободно и физически достоверно режеш дървено блокче на парчета - допускам, че това би било по-очевидно като интеракция и съответно - по-достъпно за него.

Както и да е. Снощи се прибирам, той се събужда и тръгва към поставения на масичката смартфон.

- Альо - альо! - въодушевено отбелязва той, докато се протяга към заветната цел. Аха да я стигне, и аз гася светлината.

Настава тишина, последвана от отчаян детски гласец:

- Неееееее...

Сигурно на децата им е трудно да гледат как драмите им са повод за неудържемо веселие у възрастните...