tag:blogger.com,1999:blog-5665447831958645799.post5625133964699728181..comments2015-07-01T19:33:21.616+03:00Comments on Квазиутапи: Въображаемата опораEstrangedhttp://www.blogger.com/profile/06465624636505962313noreply@blogger.comBlogger3125tag:blogger.com,1999:blog-5665447831958645799.post-54111468385363906142015-07-01T00:01:11.615+03:002015-07-01T00:01:11.615+03:00И нашите котки бяха много търпеливи с бебетата.И нашите котки бяха много търпеливи с бебетата.Maya Mhttps://www.blogger.com/profile/10877457709995369246noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5665447831958645799.post-11262928382529931532011-09-20T11:39:07.982+03:002011-09-20T11:39:07.982+03:00Възможно е, макар да не съм сигурен, че точно мири...Възможно е, макар да не съм сигурен, че точно миризмата е това, което ги ръководи.Estrangedhttps://www.blogger.com/profile/06465624636505962313noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5665447831958645799.post-85943856917384414182011-09-20T10:33:04.859+03:002011-09-20T10:33:04.859+03:00Съгласна съм с Ксения. Чела съм някъде (а и собств...Съгласна съм с Ксения. Чела съм някъде (а и собствения ми опит го потвърждава), че животните усещат по миризмата, че индивидът е дете (пък макар и не от собствения им вид) и се отнасят към него с небивала толерантност, която не биха проявили към възрастен индивид. Разбира се, това важи най-вече за домашни животни, които са привикнали с хора и за тези от тях, които нямат психически проблеми (като например една моя бивша котка, за която съм готова да споря, че се нуждаеше от котешки психиатър).Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/15084033299253751493noreply@blogger.com